— Брат ми е неспособен да разбере същността на човек като Мартин — отговори рязко Каролайн, когато каретата спря. Тя се загърна в шала си и се усмихна меланхолично. — Ейдриън е толкова съвършен, толкова силен и мъжествен. Даже баща ми не успя да го развали. Никога не би могъл да проумее колко несигурен и огорчен беше Мартин.
Един лакей отвори вратичката и спусна стълбичката. Каролайн слезе грациозно и аз я последвах. Главата ми беше препълнена с новости.
В Горната камара същия ден се бяха състояли дебати за съкращаването на окупационната армия и когато заседанието свърши, в клуба Алмейк се изля буен поток от съпрузи, бащи и братя. Съпругът на Каролайн дойде да ни вземе и обясни, че Ейдриън и няколко адютанти на Уелингтън са отишли в Уайтс, за да обсъдят резултата.
— Повечето от членовете на Горната камара са на мнение, че на французите трябва непрестанно да се напомня за претърпяното поражение — разказа ни Едуард. — От друга страна обаче, има и достатъчно хора, които съзнават, че не можем да поддържаме дълго такава голяма армия в чужбина. Няма да издържим финансово. Ейдриън е оптимист и вярва, че последните ще надделеят.
Кимнах, но трябваше да призная, че вниманието ми се раздвои, защото точно в този момент в клуба влезе маркиз Стейд.
— Познаваш ли Стейд? — попитах Едуард.
Внезапната смяна на темата го изненада, но той отговори с готовност:
— Не особено добре. Знам, че ме презираш за това, Кейт, но аз се интересувам много повече от говеда, отколкото от коне, а Стейд е известен със страстта си към конете.
— О, Едуард, как бих могла да те презирам! — Погледът ми не се отделяше от Стейд. — Той е придружен от Барбъри, нали?
— Да, мисля, че си права.
Сър Чарлс Барбъри беше президент на Жокей клуб, избран пожизнено. Жокей клуб представляваше вътрешният кръг на хората, които практически владееха конните надбягвания в Англия. Групата беше много влиятелна. Веднъж татко бе казал, че с много по-лесно да се ожениш за някоя италианска принцеса, отколкото да бъдеш приет в Жокей клуб.
— Много ми се иска да разбера какво търсят тук — промърморих под носа си. Алмейк с блудкавите си лимонади и чайове не беше добро място за спортните и винаги готови да се обзалагат господа от Жокей клуб.
— Сър Чарлс има слабост към мисис Уелтън — обясни Каролайн. — А мисис Уелтън идва често тук, защото желае да въведе в обществото племенницата на съпруга си.
Е, това беше напълно приемливо обяснение за присъствието на Барбъри. Предположих, че Стейд е тук, защото иска да бъде близо до Барбъри. Стейд не беше член на Жокей клуб, макар всички да знаеха, че е готов на всичко, за да стане.
Видях как очите на Барбъри светнаха при вида на една тъмнокоса дама в светлосиня рокля от атлаз. Той каза нещо на Стейд и се запъти към жената, която го посрещна със сърдечна усмивка. Едва сега Стейд се огледа в пълното помещение. Погледът му падна върху мен и се закова в лицето ми. И аз не откъсвах поглед от него, като през цялото време си мислех: ти си убиецът на баща ми.
Един глас заговори съвсем близо до ухото ми:
— Мога ли да ви помоля за този танц, лейди Грейстоун?
Това беше мистър Круик, богат господин на средна възраст, който притежаваше отлична конюшня в Нюмаркет. Някога бе дошъл на погребението на баща ми. Беше един от уважаваните членове на Жокей клуб.
Усмихнах му се сърдечно.
— Мистър Круик, колко се радвам да ви видя! Какво правите в досадно място като Алмейк?
— Трябва да придружавам дъщеря си, скъпа — отговори с въздишка той. — В началото на сезона дадохме бал в нейна чест, но веднага след това най-добрата ми кобила за разплод трябваше да роди и си заминах. По-добрата ми половинка настоя да се върна, и ето ме тук. Пилея ценното си време да придружавам младата дама, която иска да се забавлява. Но съм си обещал, че за втората пролетна среща непременно ще се върна в Нюмаркет. Казах на жена си, че съм готов да пропусна дори сватбата на Бела, но за нищо на света няма да отсъствам от Гвинеите.
Кимнах с разбиране, а той хвърли мрачен поглед към танцовата площадка.
— Дано не е някой от ужасните модни валсове, скъпа моя. Не ми се ще да ви настъпвам по пръстчетата.
Засмях се весело.
— Ако предпочитате, ще пропуснем този танц, мистър Круик. Ей там виждам два стола, където можем да си поговорим.
Добрият човек засия.
— Вие сте много мила, лейди Грейстоун! — Двамата се настанихме на свободните столове и той обясни съзаклятнически, като че ми доверяваше най-голямата си тайна: — Танцуването не е от силните ми страни.
Подредих внимателно полите си и заговорих по темата, която ме интересуваше: