— Преди малко видях маркиз Стейд със сър Чарлс Барбъри. Жребецът му Касъл Рок се счита за фаворит в тазгодишните Гвинеи.
Мистър Круик помръкна.
— За съжаление сте права, лейди Грейстоун. И аз ще изпратя най-добрия си кон на надбягванията. Тренирал съм го много грижливо, но наследниците на Алказар са просто превъзходни.
— Да, този жребец има отлично потомство.
— Нямам сили да се меря с него — изръмжа раздразнено мистър Круик. — Но и не мога да разбера някои неща. Когато все още се състезаваше, Алказар имаше средни постижения.
Музикантите засвириха валс. Докато наблюдавах елегантно плъзгащите се по паркета двойки, заговорих с невинно изражение:
— Нямах представа, че Стейд е станал член на Жокей клуб.
— Но той не е член на клуба — възрази разгорещено мистър Круик. — Два пъти помоли да бъде приет и получи отказ.
Погледнах го с добре изиграно изумление.
— Отхвърлили сте молбата му? Велики боже, та той е маркиз!
— Титлата не означава автоматично, че носителят й не е негодник — обясни спокойно мистър Круик. Знаех, че има дядо херцог, и не се учудих.
Усещах, че Стейд продължаваше да ме наблюдава, и се стараех да не му обръщам внимание.
— Има ли причина за лошата му слава? — продължих да разпитвам.
— Преди няколко години заплашиха да го изключат от надбягванията — довери ми мистър Круик. — Един от конете му загуби състезание, на което бяха заложени много пари. На следващия ден същият този кон победи фаворита, а повечето хора бяха заложили именно на него. В действителност фаворитът беше един от моите коне. Започнаха да задават въпроси, но официалната присъда беше, че вината е на жокея, а не на Стейд.
— Но подозрението беше достатъчно да предотврати приемането му в Жокей клуб, така ли?
— Точно така, скъпа моя.
— Стейд и сър Чарлс Барбъри, изглежда, са в приятелски отношения — проговорих колебливо.
— Знам. — Партньорът ми отново помрачня. — Два гласа от девет са достатъчни да провалят кандидатурата за нов член. Именно Барбъри и аз бяхме хората, които досега винаги гласуваха с „не“.
— Така ли?
— Както чух, Стейд е обещал на Барбъри, че една от най-добрите му кобили ще бъде покрита от Алказар — съобщи мрачно мистър Круик.
Разменихме погледи. Не беше нужно да говорим повече.
Като цяло разговорът с мистър Круик ме задоволи. Той потвърди собственото ми мнение, че Жокей клуб ще изключи Стейд от надбягванията, ако истината за Алказар излезе на бял свят. Клубът притежаваше толкова власт и влияние, че преди няколко години беше отказал дори на принц регента да участва в едно състезание. В сравнение с това произшествие изключването на Стейд беше дреболия.
Това щеше да унищожи Стейд, а аз щях да отмъстя за смъртта на татко. Бях убедена, че той щеше да одобри действията ми с цялото си сърце.
Валсът свърши и партньорът ми за следващите танци, един много обстоятелствен млад мъж, който беше твърдо решен да се влюби в мен, дойде да ме отведе. Можех само да съжалявам, че се лишавам от компанията на мистър Круик и интересния разговор.
Тъй като Каролайн имаше главоболие, си тръгнахме рано. Измъчвах се от угризения на съвестта, защото именно аз с въпросите си за Шарлууд бях предизвикала тази мигрена, но като цяло считах, че е по-добре тя да бъде подготвена за неизбежната среща.
18
— Как да се облека за игралния салон? — попитах Хари на следващия следобед.
Той изохка измъчено.
— Най-добре е да се забулиш. Твърде малко дами се осмеляват да ходят на такива места.
Ядосах се.
— Хари, ще се постарая да мина незабелязана. Знаеш много добре, че не искам да ме познаят. — Проверих мислено гардероба си. — Имам една съвсем скромна розова вечерна рокля. Как мислиш, дали е подходяща?
— Имаш ли палто с качулка?
— Да.
— Вземи го — посъветва ме той. — Ще нахлупиш дълбоко качулката, за да не се виждат очите ти.
— Как мислиш, присъстващите няма ли да се учудят, че една дама с качулка участва в играта на рулетка?
— Разбира се, че ще се чудят, но докато не знаят коя си, нищо не може да се случи. Нали не искаме някой да изтича при Ейдриън и да му каже, че е видял жена му в игрален салон!
При тази мисъл по гърба ми полазиха студени тръпки.
— Не, разбира се, че не.
— Непременно да си облечеш палтото — повтори Хари и аз му обещах.
Не е нужно да казвам, че мистър Чалмърс не можеше да ме вземе от къщи. Бяхме се уговорили да се срещнем в театъра. Хари каза на Ейдриън, че ми е купил билети за „Ричард III“ с Кийн в главната роля, и двамата с Хари наистина преседяхме цялото първо действие, преди да се измъкнем от ложата, за да се срещнем с Чалмърс във фоайето. Чалмърс ме качи в наетия от него файтон, а Хари потегли в обратната посока с друг, за да си възвърне разписките.