От мига, в който се качих във файтона, започнаха да ме мъчат угризения на съвестта. На всичкото отгоре онзи отвратителен човек седеше съвсем близо до мен. Преместих се към вратичката, но той ме последва и когато най-после спряхме пред казиното на Сейнт Джеймс скуеър, бях притисната към стената на файтона. Не можех просто да му цапна един шамар и да помоля кочияша да ме върне у дома, защото бях длъжна да го занимавам, докато Хари си прибере проклетите разписки. Когато слязох, бях изпълнена със смесени чувства.
Чалмърс ми предложи ръката си и се усмихна хищно. Колкото и отвратително да ми беше докосването му, наложих си да го изтърпя заради Хари. Поех ръката му и тръгнахме към прясно боядисаната врата на една безлична тухлена къща. По някаква незнайна причина прясната боя ме накара да се почувствам по-добре.
Чалмърс почука и вратата бе отворена от един от най-огромните мъже, които бях виждала в живота си. Струва ми се, че беше по-висок дори от Ейдриън, но във всички случаи беше по-широк. Направо великан.
— Добър вечер, мистър Чалмърс — проговори той с типичния лондонски уличен жаргон.
— Добър вечер, Джем. Надявам се, че сте смазали добре колелото на рулетката, защото съм довел една дама, която гори от желание да играе.
Великанът се ухили широко. В устата му нямаше зъби.
Нахлупих качулката си по-дълбоко и влязох.
Първото, което ми направи впечатление, беше неприятната миризма, смес от джин, бира и мъжка пот. Обходих с поглед помещението. Мъже с каскети седяха около маси със зелени покривки и играеха карти или зарове. Бях много разочарована, когато установих, че имаше още само три жени. Облеклото им показваше, че не са дами. Като ме видя, едната презрително изкриви лице. Беше много по-лошо, отколкото си го представях.
— По дяволите — прошепнах отчаяно. Ако Ейдриън разбереше къде съм била, щеше да ме убие.
— Масата за рулетка е там, скъпа моя — проговори мазно Чалмърс. Доверителното „скъпа моя“ изобщо не ми хареса, но не посмях да го помоля да ме нарича лейди Грейстоун.
— Колко е часът, мистър Чалмърс? — попитах.
Той извади часовника си.
— Девет и половина.
Бях се разбрала с Хари да дойде да ме вземе, след като си свърши работата в жилището на Чалмърс. Бяхме пресметнали, че той ще дойде на Сейнт Джеймс скуеър най-късно в десет и половина. „Ще поседиш един час до игралната маса, а после ще те отведа у дома“ — бе казал той.
Затова изпънах рамене и проговорих смело:
— С нетърпение чакам играта.
Трябваше ми точно половин час, за да загубя всички пари, които имах в себе си. Осем пъти поред заложих на нечетно, а излизаше четно. След това минах на четно и какво мислите, излезе — разбира се, нечетно!
Мъжете, които се бяха събрали около масата, изразиха многословно съчувствието си към неуспеха ми.
— За съжаление не нося повече пари в себе си — казах на Чалмърс.
Той ме погледна учудено. Предполагам, че загубите ми са били дреболия за него, макар че бях пропиляла цялата сума, която с Хари бяхме спечелили на вист, плюс остатъка от четиримесечната ми издръжка.
След учудения поглед веднага дойде хищническата усмивка.
— Позволявате ли да ви предложа нещо освежително, скъпа моя? — попита любезно той. — Сигурен съм, че късметът скоро ще ви споходи отново.
Приех предложението, тъй като трябваше да остана тук още половин час, преди да се появи Хари. Когато Чалмърс ме поведе по коридора и влязохме в празен малък салон, се почувствах неловко да остана насаме с него, но и облекчена, защото се бях отървала от мръсните посетители на игралния салон.
— Лейди Грейстоун, вече можете да свалите палтото си — проговори мазно Чалмърс. — Разположете се удобно, а аз ще налея по чаша вино.
Единственото място за сядане в помещението бяха два малки дивана пред камината, разделени с масичка. Не свалих палтото си, седнах точно в средата на единия диван и скръстих ръце.
— Аз не пия вино, мистър Чалмърс — отговорих величествено. Предпочитам чай.
— Скъпа моя, тук не сме в Алмейк — възрази той. — Ние не сервираме чай.
Намерих това „ние“ много интересно. Явно Хари беше напълно прав в предположението си, че Чалмърс има участие в клуба.
— Е, тогава лимонада. — Струваше ми усилие да остана спокойна, но поне не движех безцелно ръцете в скута си.
Той вдигна рамене и дръпна шнура на звънеца. След минута влезе дребно момче с пъпчиво лице и Чалмърс поръча лимонада за мен. След това си наля чаша вино.
Момчето донесе лимонадата и си излезе. Чалмърс затвори вратата на салона и останахме сами.