Нападението е най-добрата защита, казваше винаги татко. Реших да се придържам към съвета му и открих огъня с въпроса:
— Как разбра, че съм в този салон?
— Бондс ми каза, че те видял да се качваш във файтон с Чалмърс на Дръри Лейн — отговори с потреперващ от гняв глас Ейдриън. — Нарочно дойде в „Уайт“, за да ми го съобщи. Сметнал, че трябва да съм уведомен, когато жена ми се намира в лоша компания.
Познавах мистър Бондс. Стар приятел на Ейдриън от Итън.
— Качулката ми беше вдигната — промърморих сърдито. — Как е разбрал, че съм аз?
— Той знае, че си моя жена, знаят го и всички мъже в казиното!
Сега беше мой ред да се възмутя.
— Никой не знаеше коя съм, преди ти да се втурнеш в салона като побеснял лъв и да ме извлечеш навън. През цялото време бях с дълбоко нахлупена качулка!
— Когато влязох в салона, тя беше на раменете ти!
Веднага се сетих за причината.
— Ейдриън, този Чалмърс е много лош човек — заявих с треперещ глас аз. — Няма да повярваш какво ми каза.
— Напротив, каквото и да ми кажеш, ще ти повярвам.
— Не, изслушай ме! — Наведох се към него. — Загубих всичките си пари само за половин час и заявих, че не искам да играя повече. Той ми предложи пари, за да си опитам отново късмета.
— Кейт, за бога, това е стар номер!
— Знам, знам! Нямах никакво намерение да приема парите му. Казах му, че не е редно, защото не мога да си върна дълга. И тогава той ми заяви, че мога да губя, колкото си искам, стига да му разреша да бъде мил с мен. Представяш ли си, Ейдриън? Този отвратителен червей искаше да ме целуне!
Споменът за случилото се в салона ме подлудяваше.
— Зъбите му са като на акула — прибавих.
Настъпи тишина. Във файтона беше тъмно и не можех да видя лицето му, за да разбера как е възприел разкритието ми.
— И какво направи ти, след като изслуша отвратителното му предложение? — попита след малко той. Стори ми се, че тонът му не беше заплашителен като преди. Въпреки това реших да не се впускам в подробности.
— Какво мога да направя, освен да офейкам! — извиках възмутено. — Тъкмо бях влязла в игралната зала, когато ти нахлу и ме отведе. — Постарах се да говоря колкото се може по-кротко: — Трябва да кажа, че изпитах огромно облекчение, като те видях.
Мълчание.
— Никога вече няма да ходя там — обещах с треперещ глас. — Отвратително място.
Ейдриън изръмжа нещо неразбрано.
— Мислиш ли, че онзи отвратителен Чалмърс е правил подобни предложения и на други жени? — попитах.
— Няма съмнение. Както няма съмнение, че повечето са го приели.
Потреперих.
Гневът му явно беше намалял и остатъкът от пътуването ни премина в мълчание. Нощният прислужник отвори вратата и аз изпитах плаха надежда, че Ейдриън ще се задоволи с разкаянието ми и няма да ме разпитва повече.
— Ела в библиотеката, Кейт. Трябва да говоря с теб — заяви той и куражът ми се стопи.
Последвах го по коридора към голямата библиотека, облицована с тиково дърво, където бяха запалени свещи и огънят в камината още не беше догорял. Той ме настани на едно от удобните, застлани с плюш, кресла пред камината и когато седнах, си наля чаша вино. И аз имах нужда от нещо подкрепително, затова погледнах с копнеж гарафата.
— Желаеш ли чай? — попита съчувствено той.
Поклатих глава. Най-добре беше да приключим колкото се може по-скоро този разговор.
Той се отпусна срещу мен и отпи голяма глътка вино, докато ме наблюдаваше изпод око.
— Все още не си ми казала защо отиде в казиното, Кейт.
Захапах долната си устна и нервно пригладих тафтената си пола. Така и не бях измислила какво да кажа, за да не изложа Хари.
— Каза ми, че си на театър с Хари — продължи Ейдриън. — В действителност си се срещнала с Чалмърс и си отишла с него да играеш на рулетка. Явно сте имали уговорка. Може би си се почувствала привлечена от забранения плод. Това е разбираемо. Или отдавна си в лапите на порока и често ходиш да играеш на места, в които не бих могъл да те открия? Къде е истината, Кейт?
Думите му ме улучиха право в сърцето. Не беше почтено да го оставя да вярва, че има съпруга, която не уважава името му и се отдава без задръжки на забранени удоволствия. Той се държеше добре с мен и не заслужаваше подобно отношение. Бях принудена да спомена участието на Хари.
Поех дълбоко въздух, сведох глава и му разказах цялата истина.
Когато свърших, единствените шумове в помещението бяха пращенето на огъня и биенето на сърцето ми. Ейдриън заговори едва след няколко минути и гласът му прозвуча застрашително тихо: