— Значи Хари е допуснал да отидеш сама в казиното с Чалмърс!
Веднага се хвърлих да защитавам бедния Хари.
— То беше само за един час, Ейдриън! Хари каза, че вероятно ще спечеля, тъй като първоначалните печалби тласкат новаците да играят още и още. Само защото загубих толкова бързо наличните си пари, се принудих да остана насаме с Чалмърс. — Хрумна ми нещо и смръщих чело. — Как мислиш, той ли е направил така, че да загубя?
— Разбира се, Кейт. — Ейдриън пак кипеше от гняв. — Защото е горял от нетърпение да му паднеш в ръцете.
— Е, Хари не е можел да знае какво планира Чалмърс — заговорих забързано. — Аз избягах от онзи негодник и се върнах в залата да чакам идването на Хари. Всичко щеше да мине гладко, ако проклетият мистър Бондс не ме беше видял и не беше хукнал да ти издрънка всичко.
Ейдриън стана и си наля втора чаша вино. Устремих поглед в гърба му и обясних бавно:
— Ейдриън, Хари се реши на отчаяна стъпка само защото много държеше да запази в тайна тази ужасна история.
— Не очаквах, че ме смятате за такова чудовище — отговори горчиво мъжът ми.
— Не говори така! — Скочих от мястото си. — Ти не разбираш, Ейдриън! Хари те обича и уважава повече от всичко на света, затова не искаше да разбереш, че се е подвел. Наистина ли не разбираш? Не можеш ли да си представиш какво означава да имаш по-голям брат като теб?
— Щом толкова ме обича, трябва да ми има доверие и да не очаква да мисля лошо за него. — Ейдриън се обърна към мен със сериозно лице. — Но има нещо, което не мога да му простя: никога, никога не трябваше да ти позволи да отидеш сама в игрален салон.
Той наистина не искаше да разбере.
Изведнъж вратата се отвори с трясък и на прага застана Хари. Косата му беше разбъркана, колената на бежовите бричове за мърсени. Погледът му се стрелна към мен.
— Всичко наред ли е, Кейт?
Направих опит да се усмихна.
— Да, Хари.
Погледът му потърси лицето на брат му. Видях как стисна зъби, за да се подготви за предстоящия сблъсък.
— Ти ли я доведе вкъщи, Ейдриън?
— Бондс ми съобщи, че я видял да се качва в нает файтон с Чалмърс — обясни кратко мъжът ми.
Хари затвори вратата и излезе на светло. Лицето му беше тебеширено бледо.
— Прибра ли си разписките? — попита Ейдриън.
Хари преглътна.
— Да, разбира се. — Той се обърна за секунда към мен, после отново се изправи пред брат си.
— Уморена съм — промълвих. — Отивам да си легна.
Никой от двамата не каза дума, докато вървях към вратата.
Чувствах се отвратително и много ми се искаше да се разрева като бебе. Исках само да помогна, а умният ми план докара само беди на всички ни.
Прекарах почти цялата нощ будна, но Ейдриън не се появи.
19
Когато на следващата сутрин видях Хари на закуска, младият ми девер изглеждаше много потиснат. Опитах се да се извиня, че съм го издала на Ейдриън, но той поклати глава и заяви, че съм постъпила правилно. Изглеждаше толкова нещастен, че трябваше да му вдъхна малко кураж.
— Е, поне си върна разписките — казах весело. — Значи вечерта не беше пълен неуспех.
Хари се усмихна и отпи голяма глътка кафе. Погледът му издаде, че беше съгласен с мен.
Обикновено сервираха закуската на маса до стената и ние се обслужвахме сами. Взех си чаша кафе и няколко дребни сладки и седнах срещу Хари.
— Всичко щеше да мине гладко, ако не се беше намесил онзи дяволски Бондс — продължих.
— Не. — Хари поклати глава. — Ейдриън беше прав. В никакъв случай не биваше да те оставя да отидеш сама с Чалмърс. Не мога да си простя, че съм го направил.
Сега вече се ядосах.
— Ама вие и двамата се държите, като че съм безпомощно дете! Трябва да знаеш, че съм напълно в състояние да се грижа за себе си, Хари.
— Знам, знам. Но съм сигурен, че не ти е било особено приятно, Кейт.
Това беше истина, но нали бях жива и здрава! Въздъхнах и погледнах унило кафето си и топлите сладки. Миризмата на храна ми причиняваше гадене.
— Исках да ти помогна, Хари — обясних с треперещ глас, — вместо това само влоших отношенията ти с Ейдриън. Толкова съжалявам. Той… много ли беше ядосан?
— Не, изглеждаше съвсем спокоен. Като се имат предвид обстоятелствата, бих казал, че беше дори умерен. — В тона му имаше нещо, което не разбрах. — Каза, че ако за в бъдеще се изправя пред проблем, който не съм дорасъл да реша, трябва да отида при него. Той щял да ми помогне и не било нужно да се опасявам, че оценява грешно способностите ми.
Сега разбрах. Хари изпитваше горчивина.
— Майчице… — проговорих едва чуто.
— Ейдриън беше изпълнен с разбиране. По дяволите.