— А сега те моля да ме извиниш — проговори уморено Хари. — Имам задължения.
Мъжете винаги имаха задължения, когато не желаеха да водят неприятни разговори.
Проследих излизането му, като мрачно си повтарях, че Ейдриън ще тласне Хари към много по-рисковани приключения, ако продължава да се държи с такова „разбиране“.
Бях уморена и потисната и изобщо не бях в настроение за градинско празненство, но точно този следобед с Каролайн бяхме канени у маркиза Силчестър. Всяка година тя организираше градинско увеселение в имението си на брега на Темза и графиня Грейстоун не можеше да отсъства от изискания кръг гости. След като Хари излезе, се замислих как бих могла да откажа. Но тъй като перспективата да седя сама и да се отдавам на мрачни размишления беше също така непривлекателна, реших, че е по-добре да имам компания и да отида на празненството.
Силчестър хаус беше само на няколко мили извън Лондон, но веднага се почувствах като на село. За щастие денят беше топъл и слънчев и всички гости бяха навън, на зелената морава, която се спускаше на тераси към Темза. Който желаеше, можеше дори да се поразходи с лодка.
Каролайн и аз бяхме придружени от Едуард, а в последния момент към нас се присъедини и Луиза, тъй като Пади щеше да прекара целия ден на търга за коне в Татърсел. Ейдриън също трябваше да дойде, но Уолтърс ми съобщи, че се е случило нещо неочаквано и трябва да отидем без него.
Пак едно от „задълженията“, които се явяват точно навреме, помислих си тъжно.
Слязохме от екипажа пред къщата и веднага влязохме в салона, чиито френски врати бяха широко отворени. Маркизата посрещаше гостите на терасата.
— За моя градински празник винаги разполагам с хубаво време — заяви самодоволно домакинята, когато ни поздрави. — Това е част от семейната традиция на Силчестър.
Усмихнахме се и казахме няколко учтиви думи, след което се присъединихме към гостите на моравата, обградена от цветни лехи, до която се стигаше по каменна стълба. Не мина време, и Едуард откри сродна душа, с която можеше да говори за говедовъдство, а Каролайн си намери приятелка, с която да бъбри за деца, така че с Луиза останахме сами. Тръгнахме да се поразходим в градината, като кимахме на познатите си, без да се впускаме в разговори.
Бях с широкопола шапка, но въпреки това ме заболя глава и се оплаках на Луиза.
— Виждам, че не изглеждаш добре, Кейт — отговори съчувствено тя. — Можем да отидем в розовата градина и да поседим под някой храст.
Веднага се съгласих. Наистина не бях спала добре, но не за първи път се будех като разбита. Преди няколко дни даже бях спала следобед — за първи път в съзнателния си живот. Аз, която не спях следобед от двегодишна!
— Дали Пади ще купи нови коне от търга, Луиза? — попитах лениво, когато се настанихме на красивата, но не особено удобна каменна пейка в сянката на стар бук.
— Не — отговори братовчедка ми. — Искаше само да разбере какви са цените в търговете на Татърсел.
Кимнах и помилвах светлорозовото листенце, което беше паднало в полата ми.
— Пади държи да е осведомен за пазара, за да знае колко да иска за собствените си коне — обясни компетентно Луиза. — Разбира се, той не може да постигне цените на Татърсел, но пък и не може да подарява конете си.
— Ти си станала истински специалист, Луиза — отговорих развеселено и й намигнах.
Бузите й пламнаха и придобиха красивия цвят на листенцето в ръката ми.
— Аз… ами, аз се привързах много към Пади, Кейт — призна тя. — Знам, повечето хора са на мнение, че не е достатъчно добър за мен, но съм уверена, че е най-… най-добрият и солиден мъж, когото съм срещала.
— Пади е прекрасен човек — отговорих убедено. — Той е верен, честен, добър, мил… — Хвалебствените ми думи свършиха. — За мен винаги е бил част от семейството. — Погледнах я пронизващо. — Веднага разбрах, че той също много те обича, Луиза.
Помислих, че ще се зарадва, но лицето й помрачня.
— Права си, Кейт. Но се боя, че от тази връзка няма да излезе нищо. Той е на мнение, че начинът му на живот не е подходящ за дама като мен.
— Е, в това има нещо вярно — отговорих честно.
— При това аз съм готова да живея с него и ще бъда много по-щастлива, отколкото да работя безплатно за брат си и снаха си — обясни горчиво тя. Явно беше напълно убедена в думите си.
Вече бях отворила уста да й разкажа за предложението на Ейдриън, но отново я затворих. Той беше толкова разочарован от мен, че беше твърде възможно да се откаже от намерението си да им даде Ламбърн само защото ми бяха близки. Задоволих се да й вдъхна малко кураж.
— Ще говоря с Ейдриън. Ще се омъжиш ли за Пади, ако намерим постоянно място за конете му?