— Детството му беше ужасно… беше толкова нещастен…
— Каролайн, помисли малко! Детството на Ейдриън не е било по-добро от това на Мартин, бих казала даже, че големият ти брат е живял много по-зле. — Потиснах обзелия ме гняв и заключих сериозно: — Хари ми каза, че баща ви често го е биел.
Тя кимна и издуха носа си.
— Мисля, че татко мразеше Ейдриън — прошепна нещастно тя. — Искаше големият му син да живее в страх от него, но никога не го постигна.
Приведох се към нея.
— И какво стана? Да не би Ейдриън да се превърна в ожесточен, изпълнен с омраза, възрастен човек?
Каролайн поклати глава и отново изхълца. Но се овладя бързо и посегна към кърпичката си. Продължих разпита.
— Дали ако Ейдриън беше направил опит да отвлече някое момиче и беше претърпял провал, щеше да потърси такова жалко отмъщение?
Каролайн скри лице в кърпичката си и отговори с абсолютна убеденост:
— Ейдриън никога не би избягал от къщи. Никога не би оставил Хари и мен сами с баща ни.
Прогоних неприятната мисъл, че мама беше избягала и братчето й беше останало самичко с бруталния баща. Вместо това казах:
— Точно в това е разликата между двамата. Ейдриън мисли за другите, а Шарлууд — само за себе си.
Каролайн издуха носа си и ме погледна. Надвисналите на ресниците й сълзи блестяха като диаманти.
— Ти не разбираш, Кейт — промълви тъжно тя. — Мартин ме обичаше.
— Той те е желаел — поправих я аз. — Ако те обичаше, никога не би си позволил да те убеждава да избягаш с него, след като е знаел, че ще предизвика шумен скандал. За бога, Каролайн, как си е представял бъдещия ви съвместен живот? Баща му е бил жив, твоят също. При дадените обстоятелства никой от двамата нямаше да ви даде и стотинка. И как щяхте да живеете? Какво щяхте да ядете?
— Нямам представа — отговори тъжно тя. — Никога не съм мислила за тези неща.
— Разбира се, че не. Ти си била само на шестнадесет години. Но Шарлууд е бил на двадесет и една — една година по-голям, отколкото е сега Хари. Дори и на Хари не би му минало през ума, че може да отвлече някое почтено момиче и да се ожени за него, без да има с какво да го издържа!
Настана мълчание. Каролайн обмисляше възраженията ми. Продължих убедено:
— Вуйчо Мартин може и да не е имал най-добрите карти в живота си, но не е съумял да разиграе и онези, които са му се паднали.
— Кейт, всичко, което каза, е вярно. Разбирам го. — По бузата й отново се плъзна сълза. — Но това не означава, че не изпитвам съжаление към него.
Излегнах се на шезлонга, отпуснах глава на възглавницата и затворих очи. Чувствах се безкрайно уморена. Преди да задремя, си казах, че Каролайн има много по-добро сърце от мен.
20
Вечерта бях толкова изтощена, че заспах веднага след като главата ми потъна във възглавницата, а на следващата сутрин се събудих късно. Смачканата възглавница до мен издаваше, че Ейдриън е спал в същото легло, но, изглежда, бях спала толкова дълбоко, че изобщо не го бях чула да ляга и да става. Преместих се от неговата страна на леглото, свих се на кълбо и се почувствах още по-зле отпреди. След онази вечер, когато ме беше довел вкъщи от казиното, не го бях виждала, нито бяхме разговаряли.
Само да не го обичах толкова силно…
Беше ми невъзможно да прогоня тази натрапчива мисъл и тя се връщаше отново и отново в съзнанието ми. Ако не бях влюбена в него, ако можехме да водим онзи учтив, дискретен брачен живот, който беше характерен за повечето високопоставени двойки, всичко щеше да бъде наред. Ако можех да се смея на недоразуменията ни и да вървя по своя път, без да се вълнувам от мъките на несподелената любов…
Разтрих силно слепоочията си и усетих болка, сякаш бях пила прекалено много вино. Но не алкохолът беше виновен за лошото ми състояние, а потиснатостта. Затворих очи и се запитах дали някога ще бъда отново истински щастлива.
Бях толкова унила, че не исках да стана и помолих Жанет да ми донесе чаша чай в леглото. Повечето изискани дами закусваха в леглата си, но аз винаги бях смятала този навик за връх на изнежеността. Тази сутрин обаче не можех да понеса аромата на пържени бъбречета и шунка, любимата закуска на Ейдриън и Хари.
Денят се влачеше мъчително бавно. Помолих Хари да ме заведе в парка, за да потренирам с Елза. От четири дни не бях яздила с Ейдриън, а кобилата имаше нужда от движение. На чист въздух веднага се почувствах по-добре. Следобед поиграх крикет в градината с малкия Нед и веселите му приумици повдигнаха духа ми.
Вечерта ни предстоеше бал в дома на семейство Касълрей. Знаех, че Ейдриън не може да го пропусне под какъвто и да било предлог. Той не одобряваше повечето от действията на правителството, но уважаваше Касълрей. Към това се прибавяше и фактът, че съпругата на лорд Касълрей беше една от основателките на Алмейк и ако не отидехме на бала й, щеше да се почувства крайно обидена.