Трябваше да се подготвя грижливо за бала. Като никога, седях дълго пред огледалото и се занимавах с външността си.
— Толкова съм бледа — оплаках се на Жанет и отново се огледах. Ощипах няколко пъти бузите си, но това беше грешка, защото кожата ми стана на петна.
— Ако позволите, милейди, ще нанеса по страните ви малко руж — предложи Жанет. — За съжаление е вярно… днес сте много бледа.
— Защото не излизам достатъчно на въздух — отговорих сърдито. — Приличам на мъртвец. — Махнах й властно. — Хайде, Жанет, днес нямам нищо против да ме изрисуваш.
Тя донесе заешка лапичка, потопи я в кутийка, която извади от едно чекмедже на тоалетната масичка, и започна да нанася цветната пудра по страните ми.
— Ти си цяло съкровище, Жанет — проговорих с признателност, когато работата беше свършена. — Сега изглеждам здрава и бодра и видът ми е съвсем естествен — никой няма да предположи, че по лицето ми има боя.
Жанет не се усмихна — тя никога не се усмихваше, — но изглеждаше зарадвана.
Вратата към коридора се отвори и Ейдриън надникна в стаята ми.
— Всички са готови, Кейт — съобщи той. — Да поръчам ли каретата?
— Да, веднага слизам. Можеш спокойно да повикаш каретата.
Той затвори вратата и чухме леките му стъпки по стълбището. Когато обожаваният мъж изчезна, Жанет сведе очи и извади от гардероба вечерното ми палто от синьо кадифе. Станах, тя го сложи на раменете ми и бях готова за излизане.
По пътя двете с Каролайн мълчахме и се преструвахме, че слушаме внимателно господата, които обсъждаха един нов закон, внесен за разглеждане в горната камара. Седях до Ейдриън и усещах в сърцето си толкова силна болка, че бях готова да избухна в сълзи. Бях съвсем близо до него, телата ни се докосваха особено когато каретата правеше завой, но никога не бях усещала по-ясно непреодолимата пропаст, която ни разделяше.
Стигнахме бързо до дома на Касълрей. Другите домакини измерваха успеха на баловете си с броя на гостите, които ги посещаваха, но лейди Касълрей беше толкова надменна и разполагаше с такава голяма власт, че канеше само елита и малкото поканени се чувстваха високо почетени.
Слязохме от каретата. Предадохме палтата си. Поздравихме домакините. Икономът оповести имената ни. Влязохме в балната зала.
Първият човек, който привлече погледа ми, беше вуйчо Мартин.
Ейдриън видя, че спрях, и ръката му стисна по-здраво лакътя ми. Сведе глава и попита окуражително:
— Наред ли е всичко, Кейт?
— Да, разбира се. Само че не очаквах да видя Шарлууд.
— Ергените от доброто общество, които разполагат с необременени от дългове имения и имат добър доход, са едни от най-търсените гости — обясни сухо той. — Това важи дори за лейди Касълрей.
Топлата му ръка върху лакътя ми повдигна духа ми. Главата му беше съвсем близо до моята. Отдавна не бях усещала близостта му. Вдигнах глава към него и открих, че е устремил поглед към сестра си.
— Вчера Каролайн се срещна с него на градинското увеселение при лейди Силчестър — проговорих едва чуто аз. — Вече е напълно спокойна.
— Надявам се. — Бръчката между веждите му не изчезна. Изпитах чувство на ревност и се засрамих от себе си.
Един глас каза:
— Грейстоун, ти си непоправим! Да не мислиш, че цяла вечер ще стоиш насаме с очарователната си съпруга?
Огледахме се. Зад нас стоеше мистър Бондс, онзи бъбрив тип, който беше издал на Ейдриън срещата ми с Чалмърс. Удостоих го с леден поглед. Двамата с Ейдриън се погледнаха втренчено над главата ми — при това мъжът ми знаеше колко мразя да прави така.
— Сигурен съм, че Кейт с удоволствие ще ти подари един танц, Джак — проговори с усмивка Ейдриън.
Нямах никакво желание да танцувам с ужасния Бондс, но не можех да откажа на един от най-старите приятели на мъжа ми.
— Разбира се, мистър Бондс — проговорих с най-студения си глас. Щях да танцувам с него, но нямаше да му продумам.
За съжаление засвириха валс и нямаше как да не разговаряме. Той започна веднага с думите:
— Лейди Грейстоун, разбирам напълно, че сте ми сърдита, но като ви видях да се качвате във файтона с Чалмърс, изпитах силна тревога и хукнах да известя на мъжа ви. Знаете ли, този човек се ползва с много лошо име.
— Няма нищо, мистър Бондс — отвърнах хладно.
Лицето му помръкна.
— Виждам, че сте ми много сърдита.
Взрях се упорито в брадичката му, украсена точно в средата с очарователна трапчинка, и не отговорих. Описахме плавен завой в края на танцовата площадка и се понесохме по дългата й страна.