— Как да поправя грешката си? — попита умолително той.
— Много просто. За в бъдеще не си пъхайте носа в моите работи — отговорих доста грубо.
— Напълно сте права — отвърна съкрушено той, но когато го погледнах унищожително, забелязах веселите искри в кафявите очи и не издържах. Припомних си, че преди това глупаво предателство двамата се забавлявахме чудесно и даже го харесвах. — Ако обещая, че никога вече няма да ви издавам на съпруга ви, ще останем ли приятели?
— Знаех много добре какво възнамерявам да направя — обясних възбудено аз. — И всичко щеше да мине гладко, ако не бях те изтичали при Ейдриън. Хари си върна разписките от онзи негодник. Отишъл е в салона само десетина минути след като Ейдриън ме прибра.
— Ще запомня завинаги, че умеете да се справяте с всякакви ситуации — обеща тържествено той. — Тъй като тогава не подозирах с каква необикновена жена си имам работа, бях сериозно уплашен.
Не казах нищо.
— Повечето жени не биха имали смелост да осъществят такъв рискован план — продължи той.
— Е… мисля, че този път ще ви простя — отговорих величествено.
— Много ви благодаря.
Усмихнах му се. Той беше наистина много мил.
— Приятели ли сме? — попита весело той.
— Приятели сме — потвърдих милостиво.
Стейд не беше поканен на бала, затова пък тук бяха лейди Мери Уестън и Шарлууд. Присъствието на двама от тримата ми противници беше достатъчно да ме държи в постоянно напрежение. Струваше ми огромни усилия постоянно да наблюдавам както вуйчо си, така и лейди Мери, и едновременно с това да разговарям любезно с партньорите си.
За щастие Ейдриън трябваше да проведе дълъг разговор с домакина, двамата се оттеглиха в библиотеката и така съпругът ми стана недостижим за лейди Мери. Непрекъснато държах вратата под око и веднага щом двамата с лорд Касълрей се върнаха в балната зала, отидох при съпруга си и повече не се отделих от него. Лейди Касълрей направи същото с мъжа си и изражението й издаваше, че не е особено въодушевена от дългото му отсъствие от бала.
Ейдриън вдигна вежди.
— Страхувам се, че попаднах в черния списък на лейди Касълрей — промърмори той. — И ти ли ми се сърдиш, Кейт?
Не можех да му кажа, че съм прещастлива, дето бе прекарал времето си с Касълрей, а не с лейди Мери, затова се усмихнах и отговорих:
— Ще ти простя само ако танцуваш този валс с мен.
— С удоволствие — засмя се той и ме поведе към средата на залата.
Щом отново се озовах в обятията му, се почувствах на седмото небе и се понесох в облаците. За съжаление в средата на танца ме обзе отново коварното замайване, което в последно време ме спохождаше в най-необичайни часове. Той усети как стиснах рамото му, погледна ме и бързо попита дали съм добре.
— Вътре е много топло и като че ли ми се зави свят — признах аз.
— Бледа си. — Той ме поведе към френските прозорци, които извеждаха на терасата, и попита: — Искаш ли да подишаме малко чист въздух?
Кимнах благодарно, той сложи ръка на рамото ми, стисна ме за лакътя и ме изведе навън. Поех дълбоко свежия нощен въздух и замайването ми премина.
— По-добре ли си? — попита след минута Ейдриън.
— Да. — Ръката му все още беше на рамото ми. Извърнах се и се притисках с цялото си тяло. Прегърнах го през кръста, сгуших глава на гърдите му. Сърцето му биеше спокойно под бузата ми и усетих съвсем точно кога заби по-силно.
Слава богу.
Облекчението, което изпитах, беше толкова силно, че коленете ми омекнаха. Все още можех да проникна под студената му обвивка. Отметнах глава назад и го погледнах в очите. На лицето му беше изписано желание.
— Ейдриън, не искам да ми се сърдиш — прошепнах задавено. — Толкова съм нещастна, когато си ми сърдит.
— О, Кейт, понякога ми се дощява да те убия — проговори той през здраво стиснатите си зъби. После сведе глава към моята.
Ръцете му обвиха талията ми и ме притиснаха към силното му тяло. Палците му помилваха гърдите ми. Притисна ме толкова силно към себе си, че усетих всяка линия на тялото му, както и той усети моето. Устните му бяха корави и изискващи, възбуждащи, и моите не можеха да им устоят. Стояхме на каменната тераса, само на десетина стъпки от танцуващите в залата двойки, и се целувахме като влюбени, които копнеят за леглото.
Ейдриън вдигна глава.
— За бога, Кейт, ти ме подлудяваш — прошепна дрезгаво той. — Хайде да си отидем вкъщи.
Тялото ми копнееше за него и кимнах с глава в знак на съгласие. В този миг забелязах мъжа, който беше излязъл от балната зала и вървеше право към нас.