От прозорците падаше светлина и можах да зърна за миг лицето му. Бледо и хлътнало, в очите гореше заплашителен пламък.
Шарлууд.
— Какво има? — попита Ейдриън и ме отдалечи от себе си, за да може да се обърне и да види какво бе приковало вниманието ми. Ала видя само гърба на вуйчо ми, който бързо се оттегли в балната зала.
— Беше Шарлууд — проговорих с почти нормален тон аз. — Видя ни да се целуваме.
Ейдриън махна нетърпеливо с ръка и ме побутна към високите стъклени врати. В момента не се интересуваше от Шарлууд Аз обаче виждах през цялото време страшното лице на вуйчо ми в мига, когато ни беше изненадал да се целуваме. Не можех да мисля за нищо друго, докато Ейдриън обясняваше на Каролайн, че не се чувствам добре и той ще ме заведе у дома, а после ще изпрати каретата за нея и Едуард.
Бракът, който Грейстоун беше принуден да сключи, се развиваше не според очакванията на вуйчо ми. Никой не помисляше да се отнася с презрение към мен, дори напротив, аз като че ли бях увеличила авторитета на Ейдриън. Тъй като обичах да общувам с различни хора, всички ме посрещаха доброжелателно. Ако Ейдриън решеше да избере политическата кариера, нищо нямаше да му попречи да се издигне. А сега Шарлууд беше видял със собствените си очи, че Ейдриън не е нещастен в личния си живот и че между него и натрапената му съпруга се е породила истинска страст.
Много ми се искаше Шарлууд да не беше ни видял на терасата, но не можех да върна времето назад. Мъчеше ме лошо предчувствие. Сцената, на която беше станал неволен свидетел, можеше да му даде повод да извърши нещо непоправимо.
Почти през целия път мълчахме, но не защото не се разбирахме. Двамата седяхме плътно един до друг, аз се бях сгушила на гърдите му. Той ме бе обгърнал с дясната си ръка и ме притискаше към себе си. Замайването, което усещах, нямаше нищо общо с температурата на въздуха, а се дължеше на огъня на желанието, което постоянно нарастваше в мен.
Времето, което прекарахме в мрака на затворената карета, ми се стори цяла вечност.
Докато конете препускаха по нощните улици, Ейдриън милваше нежно гърдите ми под коприненото палто. Пръстите му се мушнаха под тънката коприна на роклята и нежно потъркаха първо едното зърно, после и другото. Чувах собственото си накъсано дишане и се нагаждах към милувките му.
Щом стигнахме вкъщи, усетих как между краката ми запулсира влажна горещина. И той беше в същото състояние и се устремихме с невиждана бързина към спалнята ни.
— Да повикам ли Жанет да ме съблече? — попитах, когато Ейдриън затвори вратата зад гърба си.
— Не — отговори с усмивка той. — Застани до огъня. Аз ще те съблека.
Тъй като роклята ми имаше на гърба безброй седефени копченца, задачата му се оказа много по-трудна от очакваното. По някое време от устата му се изтръгна ядна ругатня.
— Божичко, Кейт, тези подли копченца са по-ефективни от девствения колан.
Едно копче се откъсна и се изтъркаля по синия килим. Усмихнах се несигурно.
— Това е последното. — Той ме завъртя и свали корсажа ми до талията.
— Аз ще продължа — изрекох тихо.
— И да не виждам нощница. — Очите му засвяткаха развеселено, когато посегна към вратовръзката си, смъкна я забързано и започна да разкопчава ризата си.
Продължих да се събличам. Треперенето ми се усилваше. Нахвърлях нещата си на килима и установих, че кожата ми се е зачервила от топлината на пламтящия огън. Ейдриън захвърли панталона и бельото си, пристъпи към мен и ме вдигна във въздуха. Целуна ме, отвори устата ми и когато се притиснах към него, телата ни пламнаха. Босите ми крака ритаха във въздуха. Той се засмя, отнесе ме до леглото и ме метна върху завивката. После легна върху мен и започна да ме милва там, където най-много копнеех да го усетя.
— Добре ли си? — попита дрезгаво той.
— Да — отговорих задъхано аз и отворих крака, за да го приема.
Когато проникна в мен, го обгърнах с цялото си тяло. Заля ме вълна на неизпитвана досега дива възбуда, а когато усетих мощните му тласъци дълбоко в утробата си, насладата се увеличи и ме понесе във вихъра си. Бях готова да повярвам, че желанието може да те убие. Ейдриън се отдръпна внимателно назад, после отново нахлу в мен, мощно и дълбоко. Последната вълна се разпръсна в дъжд от заслепяващи искри и тялото ми се разтресе от силни тръпки. В същото време усетих как горещият поток на семето му се изля във вътрешността ми.
Дълго време лежахме, без да се помръднем, и чакахме дишането ни да стане по-равномерно и биенето на сърцата ни да се успокои. Най-после въздъхнах дълбоко и от цялото си сърце.
Без да се отделя от мен, той се отмести настрана, за да ме облекчи от тежестта си. След малко попита: