— Е, добре ли ти беше? — В гласа му имаше смях.
Очите ми се затваряха.
— Ами… — промърморих сънено.
— Уморена ли си?
— Ами…
Той се раздвижи предпазливо в мен и усетих как членът му отново се втвърдява. Лицето му беше само на сантиметри от моето на възглавницата. Отворих очи и го погледнах. Той се премести отгоре ми и ускори тласъците си и аз зяпнах от изненада.
— Ейдриън? — прошепнах въпросително.
Очите му потъмняха.
— Колко добре ти беше, Кейт? Искам да ми кажеш!
Тласъците му станаха по-мощни и аз усетих как отново ме заляха вълните на насладата. Очите му се присвиха в тесни цепки. Един кичур падна почти до очите му и аз го пригладих назад. Вече цялата треперех от желание.
— Кажи ми — настоя той. — Добре ли ти е?
— О, да — пошепнах задъхано аз. — Прекрасно е.
— Знаеш ли, Кейт, бих могъл да те любя цяла нощ.
— Само още веднъж — простенах задавено. — Повече няма да издържа.
Ейдриън ме събуди рано-рано, защото искаше да отидем в парка, но когато седнах в леглото, стаята се завъртя около мен и трябваше отново да легна.
— В последно време често ми става лошо, особено сутрин — трябваше да му призная. — Искаш ли да излезем на езда по-късно?
— Днес имам много работа в конната гвардия — отговори със съжаление той.
— Така ли? — Облегнах се удобно на възглавницата и го погледнах. Бузите и брадичката му бяха покрити с набола брада, разрошената коса висеше над очите му. Много исках да отида с него и направих още един опит да се надигна, но ми стана още по-зле. Стаята се разми пред очите ми, стомахът ми се преобърна. По дяволите.
— Какво ти е, Кейт? — попита разтревожено Ейдриън.
Затворих очи. Трябваше да му кажа истината.
— Мисля, че съм бременна. — Гласът ми трепереше.
Ейдриън не отговори. Повдигнах клепачи, за да мога да го видя.
— Не ми прозвуча особено радостно — прошепна едва чуто той. Лицето му беше сериозно.
Наистина не можех да ликувам от радост. Сега нямах време за неразположения и слабости. Трябваше първо да изпълня дълга си към баща си, а после да се посветя на майчинството. Само че не можех да призная това на Ейдриън.
Отново затворих очи.
— Когато всяка сутрин ми се гади и нямам сили да стана от леглото, не мога да се радвам — обясних с изкуствена веселост и въздъхнах тежко. — Ако знаеш как ми се искаше да изляза днес с теб.
— Ще имаме достатъчно възможности за това, миличка — отговори тихо той. Усетих как устните му се долепиха до челото ми. — Обещавам ти.
Погледнах го изпитателно.
— А ти радваш ли се? — попитах с надежда.
— Радвам се, че ще имаме дете. Но ми е мъчно, че се чувстваш така зле.
Някак си успях да се усмихна.
— Много скоро ще ми стане по-добре. Сутрин е най-лошо.
— Беше ли вече при лекар?
Поклатих глава.
— Ще ти намеря най-добрия лекар в Лондон и ще ти го изпратя.
Естествено, че беше загрижен. Ако детето ни беше момче, щеше да наследи титлата му. Нямаше как, трябваше да се консултирам с лекар.
— Е, добре — проговорих нещастно.
— Легни си и се наспи хубаво, милата ми.
Погледнах към прозореца, за да преценя кое време е, и изведнъж забелязах двете купчини дрехи на пода.
— Ейдриън! Дрехите ни!
Той се обърна небрежно.
— Да, виждам ги. И какво от това?
— Не можем да ги оставим така. Неприлично е.
Очите му засвяткаха развеселено, но гласът му прозвуча напълно сериозно.
— Права си, Кейт.
— Моля те, би ли ги вдигнал? — прошепнах безсилно. — Бих го направила сама, но ако стана, ще повърна.
— Тогава гледката ще бъде още по-страшна — каза той. Явно едва се удържаше да не се разсмее.
— Не е смешно, Ейдриън! Не искам камериерката ми да намери разпилени по пода дрехи. Веднага ще разбере какво е станало. Нали е французойка.
Мъжът ми се ухили.
— Ейдриън! Веднага събери дрехите!
Той се измъкна от леглото и когато застана гол насред стаята, представляваше прекрасна гледка. Ако можеше да го види, Жанет щеше да го обожава като древен езически бог.
— Не се вълнувай, сладката ми — проговори успокоително той. — Разбира се, че ще ги събера.
Проследих как грижливо подреди дрехите ни на два стола и се успокоих. Ейдриън ми махна весело и се запъти към своята стая, за да се приготви за идващия ден.
21
Събудих се чак в десет и тогава осъзнах, че беше грешка да призная пред Ейдриън в какво състояние съм. След три дни трябваше да заминем за Нюмаркет. Ами ако той изведнъж сметнеше, че не е редно да посетя надбягванията?
С изключение на гаденето след събуждане, умората и краткотрайните замайвания, аз се чувствах отлично. Веднага заявих това на д-р Адамс, младия лекар, който по молба на Ейдриън ме посети същия следобед.