В началото не бях особено зарадвана от младостта му. Пред мен застана строен мъж с момчешки вид и ми стана ужасно неловко, че трябва да говоря с него за такива интимни неща като сексуалната си връзка с Ейдриън и месечното си кръвотечение. Бих предпочела възрастен лекар от бащински тип.
Ала д-р Адамс беше толкова мил и така освежаващо делови, че първата ни среща мина много по-добре, отколкото се бях опасявала. Най-голямата ми грижа — че ще поиска да се съблека, — остана неоснователна. Той само поговори с мен и установи, че вероятно съм във втория месец на бременността си, че съм абсолютно здрава и трябва да продължа да живея нормално, стига да спя достатъчно.
— Мога ли в края на седмицата да посетя надбягванията в Нюмаркет? — попитах с надежда.
— Но, разбира се — отговори с ведра усмивка д-р Адамс. — Не бих препоръчал дербито в Епсъм, но в Нюмаркет не може да ви се случи нищо неприятно, лейди Грейстоун.
Когато го изпратих до вратата, бях искрено зарадвана, че Ейдриън беше избрал млад, модерен лекар, който не беше обвързан с остарелите разбирания за опасностите на бременността.
Освен всичко друго Ейдриън явно беше избрал лекар, който знаеше нещо за Нюмаркет. Другите по-важни хиподруми в Англия — Епсъм, Аскът и Донкастър — имаха трибуни и бяха отворени за всички класи. В деня на дербито в Епсъм обикновено се събираха около сто хиляди души и тъй като палатките за бира винаги бяха препълнени, множеството беше шумно и необуздано. Знаех това от собствен опит, тъй като бях ходила там няколко пъти. Освен това надбягванията не бяха единственият спектакъл, предлаган на зрителите. В многобройните палатки наоколо се играеше на зарове и други подобни игри или се провеждаха боксови двубои.
За разлика от тях хиподрумът в Нюмаркет се използваше изключително за надбягвания с коне и беше отворен само за собствениците на конюшни и за зрителите от висшата класа. Броят на зрителите, които се събираха в деня на Гвинеите, никога не надвишаваше петстотин. Тук нямаше трибуни. Господата следяха надбягванията, яхнали коне, а дамите — от екипажите си. Затова не съществуваше опасност да те блъснат или наранят. Знаех това и се зарадвах, че и лекарят го знаеше.
— Д-р Адамс каза, че съм много добре и можем спокойно да заминем за Нюмаркет — бяха първите думи, с които поздравих Ейдриън, който се върна вкъщи около пет, за да се преоблече. Очаквах го в салона и бях дала строго нареждане на Уолтърс да предаде на негова светлост, че държа да го видя веднага след влизането му. Нед ми правеше компания и когато Ейдриън влезе, двамата се бяхме увлекли в поредната игра.
— Аз печеля, лельо Кейт, аз печеля! — извика въодушевено Нед. Седяхме по турски на червения персийски килим пред камината с листове хартия и разноцветни моливи. Обърнахме се едновременно, когато влезе Ейдриън.
Той погледна редицата хиксове, които Нед беше нанесъл по диагонал в квадратчетата.
— Ако ти си този с хиксовете, значи наистина печелиш — отбеляза усмихнато той.
— Ние с леля Кейт открихме, че който е с хиксовете, винаги печели, вуйчо Ейдриън — довери му Нед и отново нарисува диагонал от хиксове. — Ето, виждаш ли. Ако сложа първия хикс тук — Нед сложи един хикс в най-горната дясно квадратче, — а следващия тук — малкият постави хикс в долното ляво квадратче, — тогава кръгчетата вече не могат да ме спрат.
Ейдриън огледа внимателно редиците квадратчета и кимна в знак на съгласие.
— Прав си — установи той. — Много си умен.
— Леля Кейт ми помогна да го разбера — призна великодушно Нед.
— Браво на леля Кейт — засмя се Ейдриън.
Някой почука и в салона влезе бавачката на Нед.
— Време е за вечеря, мастър Нед — възвести тържествено тя. Нед се изправи и ме погледна с копнеж.
— Иди сега с мис Петигрю и се нахрани хубаво — казах му. — Преди да си легнеш, ще дойда и ще ти разкажа една приказка.
Малкият кимна зарадвано.
— Много обичам твоите приказки, лельо Кейт.
Ейдриън ми подаде ръка и ме издърпа да стана. И двамата се насладихме на докосването.
На вратата Нед се обърна и ни дари с ведра усмивка.
— Доскоро, лельо Кейт. Довиждане, вуйчо Ейдриън.
— Доскоро, Нед — отговорихме в един глас.
След като малкият си отиде, разказах на Ейдриън за срещата си с лекаря.
— Описа ли му замайванията, от които страдаш? — попита загрижено той.
— Да, Ейдриън, казах му всичко. — Усетих как се изчервих. — И той ме разпита за всичко.
— Много добре. Тогава нямаме причина да не заминем за Нюмаркет.