— Никаква — отговорих с усмивка, ведра като тази на Нед.
Денят, в който потеглихме за Нюмаркет, беше сив и тъжен, надвисналите облаци предвещаваха дъжд. Тръгнахме с две карети. В едната бяхме Луиза и аз, в другата пътуваше багажът ни заедно с Жанет и Роджърс, камериера на Ейдриън. Пади беше заминал предишния ден с Шон Макбрайд, стария гледач на Фин Макол, така че бяхме придружени само от Ейдриън и Хари.
Това беше един от онези студени и влажни пролетни дни, в които влагата прониква чак до костите. Ейдриън ни снабди с одеяла и аз се увих от главата до петите, благодарна за топлината на вълната. Луиза направи същото.
— Жалко, че Каролайн не можа да дойде — каза тя, докато минавахме по Баркли скуеър.
— Да, жалко. Надбягванията са точно в деня, когато тя е канена в Холкъм. Нали познаваш Едуард! Като чу за успехите на мистър Кукс в животновъдството, полудя от желание да види говедата и дори самият господ бог не би могъл да го спре, камо ли някакво си глупаво надбягване с коне.
Луиза избухна в смях.
— Лорд Ашли е влюбен в говедата, както ти си луда по конете, Кейт.
— Точно така. Не е ли учудващо?
Каретата се друсаше по неравния път и ние се мятахме от единия ъгъл към другия. Увих се по-плътно в одеялото и раздвижих изстиналите си стъпала. Ядосах се, че не бях позволила на Уолтърс да сложи в каретата няколко горещи тухли.
— Знаеш ли къде ще се настаним, Кейт? — попита след малко Луиза.
Самият сър Чарлс Барбъри ни беше поканил на гости. Ейдриън се познаваше с него едва от няколко седмици, но аз не се учудих, че бяхме поканени в дома на пожизнено избрания президент на Жокей клуб точно през седмицата на най-важните надбягвания в Нюмаркет. Сър Чарлс сигурно се чувстваше високо почетен, че Ейдриън беше приел гостоприемството му.
— Имението на сър Чарлс се намира между Нюмаркет и Милдънхол — обясних. — За съжаление не знам нищо повече, Луиза. Татко никога не е бил канен в дома на сър Чарлс. Когато бяхме в Нюмаркет, винаги отсядахме в пансион.
Припомних си жалкия подслон, който бяхме намерили при последното си посещение, и онова, което бе станало по време на пребиваването ни. Неканен и без да съм го търсила, пред очите ми изплува образът на баща ми. Но това не беше лицето на мъртвия, а на живия: пълно с живот и весело.
О, татко! — изрекоха устните ми беззвучно. Обзе ме неизказана тъга. Татко беше само на четиридесет и шест години, защо трябваше да умре толкова рано!
Усетих как седалката се раздвижи. Луиза се притисна до мен и посегна към студените ми ръце.
— Сигурно баща ти е бил много добър човек, щом има такава чудесна дъщеря — проговори нежно тя.
Не се доверих на гласа си, затова примигнах и кимнах.
— Кейт, толкова ми беше мъчно за теб през онази зима в Шарлууд — продължи съчувствено братовчедка ми. — Може би съм ти се сторила… безчувствена, но това беше само защото не исках да смущавам тъгата ти. Ти не ме познаваше и всеки опит да те утеша щеше да те смути и… — Тя ме притисна силно и бързо се отдръпна. — Исках само да знаеш, че мълчах не защото не ти съчувствах, а защото уважавах мъката ти.
В гърлото ми беше заседнала буца.
— Разбирам, Луиза — проговорих задавено и преглътнах сълзите си.
Какво ми става, по дяволите? — помислих си. — Нали никога не плача!
Мълчахме, докато излязохме от Лондон и потеглихме по северното шосе. Когато отново можех да разговарям нормално, потърсих по-приятна тема.
— Пади е щастливец — заявих с малко изкуствена бодрост.
Луиза, която гледаше през прозореца, се обърна и ме погледна учудено.
— Ти си жена, която умее да мълчи — обясних. — Татко винаги казваше, че такава жена струва повече от златото. За съжаление така и не можах да усвоя тази добродетел.
Луиза избухна в смях.
— Чуй ме, Луиза — продължих забързано. — Ейдриън обеща, че ще даде Ламбърн под аренда на Пади, ако двамата решите да се ожените.
По прозорчето затропаха първите дъждовни капки.
— Повтори какво каза — помоли с пресекващ глас братовчедка ми.
Повторих думите си и добавих:
— Можеш да бъдеш уверена, че Ейдриън няма да иска много пари. Мястото е идеално, Луиза. Ламбърн е рай за конете, освен това е само на няколко мили от Грейстоун. Ще те посещавам често, ти също.
— О, Кейт… — Луиза едва сдържаше сълзите си.
Дъждът бързо се усилваше.
— Идеята не беше моя — обясних. — Ейдриън го измисли.
— Истинска благословия е, че си намери мъж като Грейстоун, Кейт — отговори трогнато тя. — Казвам това не само заради Ламбърн.
Не посмях да срещна погледа й.
— Разбира се, Ейдриън е чудесен — проговорих смутено. Всички са на това мнение.