— Той е силен — промълви замечтано Луиза. — Силен е, но не е тиран. Ако се беше омъжила за обикновен човек, Кейт, той щеше или да ти се подчинява безусловно, или да се опита да те подчини на волята си. А ти имаше щастието да намериш мъж, който е достатъчно силен да живее с личност като теб и да не се чувства подценен.
Не бях съвсем сигурна дали харесвам думите й.
— Луиза, това прозвуча, като че съм някоя упорита кобила — промърморих недоволно.
В този момент каретата забави ход. За да не се намокрят, мъжете бяха решили да се настанят при нас, в каретата, и Луиза не можа да отговори на забележката ми.
Харли хол беше притежание на семейството на сър Чарлс Барбъри от няколко поколения насам и вероятно близостта с Нюмаркет беше накарала сър Чарлс да се посвети на отглеждането на състезателни коне още от двадесетата си година. Когато пристигнахме, дъждът беше спрял и докато пътувахме по алеята и гледах през прозореца, видях типична провинциална къща от времето на якобинците с еркерни прозорци и високи комини.
— Слава богу, че пристигнахме — казах на Луиза. — Каретата се друса така силно, че стомахът ми се преобръща.
— Наистина беше уморително — съгласи се братовчедка ми.
Каретата спря пред широко стълбище. Господата бяха възседнали отново конете си веднага след като дъждът спря и сега Ейдриън ни отвори вратичката. Той се приведе, пъхна главата и раменете си вътре и попита:
— Е, как са дамите?
От учтивост зададе въпроса и на двете, но аз знаех, че има предвид мен, и отговорих:
— Ако не изляза веднага на чист въздух, ще се разкрещя.
— Бързо докарайте стълбичката! — извика към къщата той.
Надигнах се от седалката и се придвижих несигурно към него.
— Ще скоча.
Той ме изгледа остро, но когато стигнах до вратичката, сложи ръце на кръста ми и ме свали на земята.
Поех дълбоко хладния влажен въздух. През последния час от пътуването стомахът ми се бунтуваше все по-силно и раздразнението ми нарастваше прогресивно.
Докараха стълбичката и Луиза слезе величествено. Хари се присъедини към нас и закрачихме към предното стълбище на Харли хол. На вратата ни посрещна икономът и съобщи, че сър Чарлс е отвел другите си гости да разгледат състезателните му коне, подслонени в специален обор, недалече от Бъри. Икономът ни предаде в ръцете на икономката, която ни разведе по стаите ни.
Никога не бях се чувствала така уморена. Цял ден бях седяла в колата и въпреки това краката едва ме носеха. Без дори да огледам стаята си, паднах в големия люлеещ се стол пред камината и се загледах в пламъците.
Вратата се отвори. Влезе един слуга с багажа ни, следван от Жанет, която веднага се зае с разопаковането. Добре че Ейдриън я спря и й обясни, че съм изтощена и че трябва да дойде по-късно. Най-после останахме сами.
— Защо не поспиш малко, Кейт? Като си починеш, ще се почувстваш по-добре — предложи нежно мъжът ми.
— Не искам да спя — изхленчих. — Не разбирам защо трябва да съм изтощена. Цял ден седях в каретата.
— Пътуването беше дълго, а ти си в началото на бременността си. Имаш всички основания да си уморена.
— Мразя да се чувствам така. Мразя да съм лишена от обичайната си енергия.
— Сигурен съм, че ако поспиш, ще се почувстваш отново силна и бодра — увери ме той.
Горях от желание да се пъхна в леглото, но не исках да си го призная.
— Е, добре — промърморих с мъченическа физиономия. — Ако това те прави щастлив, ще си поспя малко.
— Благодаря ти, мила — отговори с усмивка той.
Станах и се обърнах към леглото.
— Да, но не мога да си легна облечена, а ти отпрати Жанет.
— Да позвъня ли?
— Не, не я искам.
— Какво тогава искаш, Кейт? — Ако в гласа му беше прозвучал ужас, щях да му простя. Самата аз бях ужасена от себе си. Обаче тонът му беше развеселен, и това ме ядоса.
— Искам да излезеш — отговорих величествено. — Как да заспя, като си се изправил пред мен като великан?
— Ще можеш ли да разкопчееш роклята си без чужда помощ?
— Разбира се, че мога да се разкопчея сама! Да не съм слабоумна?
Ейдриън се запъти към вратата.
— Да кажа ли на икономката да ти донесе чай?
— Не!
— Тогава си почивай. — Той затвори тихичко вратата и аз се почувствах ужасно самотна.
Спах два часа и след това наистина се почувствах много по-добре. Сър Чарлс и гостите му се бяха върнали и когато се облякох и слязох на първия етаж, домакинът и останалите ме очакваха в просторно помещение със сводест таван. Вероятно това е била голямата зала на някогашната господарска къща.
Когато влязох в салона, първото лице, което се наби в очите ми, беше на дукеса Уорхем. До нея седеше дъщеря й. Лейди Мери Уестън.