Усетих как ръцете ми се свиха в юмруци. Нахалството на тази личност ме подлудяваше. Ето че бе издействала да бъде поканена в същия дом, където е Ейдриън, вероятно с надеждата да ми открадне част от времето му.
Само през трупа ми, казах си решително.
— Лейди Грейстоун, за нас е чест да ви поздравим с добре дошла в Харли хол. — Отместих поглед от лицето на лейди Мери и се обърнах към жената, която ме бе заговорила. Бледа и на средна възраст, тя ме гледаше добродушно. — Аз съм лейди Барбъри — представи се тя.
Естествено знаех, че сър Чарлс има жена, но никога не я бях виждала, защото тя не споделяше страстта му към конете. Успях да се усмихна и да й отговоря. Тя ме разведе и ми представи гостите си.
Татко беше продавал коне поне на половината от господата, така че видях много познати лица. С изключение на коварната лейди Мери, дамите ми бяха непознати.
Бях леко умилостивена от факта, че Ейдриън стоеше пред камината със сър Чарлс и още един господин, доста далече от лейди Мери и майка и. Когато отидох при него, той ме посрещна с нежна усмивка и настроението ми веднага се подобри.
Е, не бях съвсем щастлива, но в момента си имах други грижи и не можех да си позволя да се измъчвам от близостта на лейди Мери и нечестните й намерения към съпруга ми.
22
Пристигнахме в Харли хол в понеделник, макар че надбягванията щяха да започнат в сряда, а Гвинеите бяха едва в петък. Следователно заговорниците трябваше да чакат три дни, докато направят първата крачка, т.е. докато се уверят, че Алказар наистина е изчезналият Фин Макол.
Пади се беше настанил в обичайната си квартира в града заедно с ирландския коняр Шон Макбрайд. В петък сутринта, след като се уверим, че Стейд е на хиподрума, Пади и Макбрайд щяха да отидат в имението на маркиза, което беше в близост до Бъри, за да установят идентичността на жребеца. След това щяхме да го изобличим.
Във вторник сутринта сър Чарлс отведе господата в Нюмаркет Хет, за да наблюдават тренировката на конете. Тренировъчният хиподрум и пистата за надбягвания бяха собственост на Жокей клуб. В конюшните около града имаше около четиристотин коня. Гледката на великолепните чистокръвни коне, които препускаха вихрено под синьото небе на Англия, беше за мен най-прекрасното нещо на света.
Дамите бяха предоставени на грижите на лейди Барбъри, която ни показа великолепните градини на Харли хол. Паркът беше огромен, с разнообразни храсти, цветя и дървета. В западния край минаваше широк път за коне, обрасъл с трева и заобиколен с двойни редици кестени, и по цялата му дължина бяха засадени алеи с прекрасни цветя. Южната страна беше заета от зелени морави с островчета от върби, бъз и други храсти. На брега на бистрото поточе растяха чинари, ясени, брястове и други дървета. Моравата около къщата беше украсена с класически статуи и каменни урни.
Градините наистина бяха необикновено красиви. Възхищавах им се съвсем искрено и нито веднъж не си признах, че бих предпочела да наблюдавам тренировката на конете с господата.
Мъжете се върнаха малко след дванадесет и им сервираха лек обяд в стаята за закуска. Хари напълни моята и неговата чиния и ги донесе на масата, която бях заела. Обходих с поглед просторното помещение, в което цареше весела бъркотия, и веднага установих, че лейди Мери отсъства.
— Къде е Ейдриън? — попитах недоверчиво.
— Някакъв тип от Форин офис го потърси още докато бяхме в Нюмаркет — обясни Хари. — Каза ми, че ще се върне в Харли хол доста късно.
Естествено изпитах облекчение, че мъжът ми не беше с лейди Мери, но ми стана мъчно, че не го оставяха на мира дори тук, за да може да изгледа спокойно надбягванията.
В този момент в стаята за закуска влезе лейди Мери. Веднага след нея влезе тъмнокос млад мъж, който леко куцаше, и останах с впечатлението, че двамата бяха дошли заедно.
— Кой е придружителят на лейди Мери? — попитах любопитно.
— Вчера ти го представиха — промърмори с пълна уста Хари. — Защо никога не запомняш имената на хората?
— Не ставай лош — укорих го. — Е, кой е младежът?
— Името му е Ричард Белертън. — Хари намаза наденичката си с горчица, отряза си голямо парче, натъпка го в устата си и задъвка с наслада. Удостоих го с хладен поглед.
— Кой е Ричард Белертън?
Хари не престана да дъвче. Изритах го под масата и той подскочи.
— Престани да се държиш неприлично, Кейт — изсъска в ухо то ми той. Бузите му се бяха зачервили.
Усмивката ми беше почти толкова ангелска, колкото неговата.
— Искам веднага да разбера кой е Белертън, Хари.
Той най-после преглътна и ми отговори с контравъпрос: