— Ето го негодникът — промърмори той. Хари не се разхождаше с приятелите си, както предишните дни, а чакаше близо до файтона ми.
— Не съм видяла Пади — отбеляза загрижено Луиза.
Стрелнах с очи Хари и той побърза да обясни:
— Вчера ми спомена, че трябвало да види някакъв кон.
— Не очаквах това от него — засмя се Луиза. — Дано поне се върне навреме за Гвинеите.
Опитах се да се засмея.
— Луиза, та вече говориш като стар коняр. Никой не би повярвал, че това са първите състезания, които гледаш.
Луиза явно се зарадва.
— Това ми доставя удоволствие — призна с усмивка тя.
— Спечелихте ли нещо, Луиза? — поинтересува се Хари.
Братовчедка ми поклати глава.
— Не съм залагала.
Веднага ме загложди нечистата съвест. Луиза не можеше да заложи, защото нямаше пари. Щях да поделя джобните си пари с нея, но преди да осъществя този план, загубих всичко в онова проклето казино.
— Май и вие сте във фалит като Кейт и мен? — попита съчувствено Хари.
За мое учудване Луиза поклати глава.
— Почти не съм докоснала парите, които ми даде Грейстоун — отговори тя. — Просто счетох, че не е особено умно да заложа на някой кон.
Ейдриън пак се е проявил като рицар, помислих си с прилив на меланхолия.
— Ако хората не залагат на конете, няма да има надбягвания — възрази Хари.
— За съжаление си прав — подкрепих го с въздишка аз.
Един мъж, възседнал светлокафяв чистокръвен жребец, си пробиваше път през навалицата и аз казах на Хари:
— Виж какъв хубав кон, Хари. Не ти ли напомня за Елза?
Хари изръмжа нещо неразбрано.
— Надявам се, че бедната Елза се чувства горе-долу добре… затворена в тесния лондонски обор. — Много ми беше мъчно за нея.
Хари се изсмя подигравателно.
— Затворена! Не ме карай да се смея. Нали чух със собствените си уши какво заповяда, преди да потеглим. — Той се опита да наподоби тона ми: — „И внимавай поне три пъти на ден да я яздиш по един час, Джорджи. Не забравяй да й даваш любимите лакомства.“ — Хари изпухтя презрително. — Ако конярчетата изпълнят нарежданията ти, като не забравят, че Ейдриън е наредил почти същото за Евклид, изобщо няма да им остане време за другите коне.
Неволно се усмихнах.
— А, ето го и Ейдриън — извика Хари и тримата се обърнахме в указаната от него посока, за да видим как гологлавият ездач умело водеше едрия червеникав жребец през множеството.
Касъл Рок спечели Гвинеите. По някое време изостана зад плътната стена от конски тела, не можа да мине от вътрешната страна и жокеят му трябваше да стегне юздите и да го отведе от външната страна. Над множеството се издигна многогласен стон, защото повечето се уплашиха, че ще загубят парите си. Ала щом видя пред себе си свободно пространство, Касъл Рок направо експлодира.
Гледката беше наистина прекрасна. Тъмнокафявият кон буквално поглъщаше разстоянието с дългите си скокове. Надмина един кон, само след секунда надмина още един и аз имах чувството, че останалите са спрели да се движат. На една осма миля от финиша той пое водачеството и когато мина през бялата линия, беше на десет разтега пред втория.
Побиха ме тръпки. Този кон беше чудо невиждано.
Зрителите избухнаха в луди ръкопляскания и възторжени викове.
Очите на Ейдриън блестяха.
— Великолепно състезание — каза ми той. — Виждала ли си някога нещо подобно, Кейт?
Поклатих безмълвно глава. Никога не бях виждала такова бягане. Нито един от зрителите не можеше да каже, че е присъствал и друг път на такова зрелище. Яркосиньото небе на източна Англия също славеше великолепния млад жребец, който премина в галоп обратно по трасето, за да приеме овациите на зрителите и да се наслади на триумфа си. Собственикът му, маркиз Стейд, беше заобиколен от толкова много хора, че веднага го загубих от поглед.
Нека се наслаждава на поздравите, нека си мисли, че е на върха, повтарях си злобно. Скоро ще падне по лице в калта.
Започна да се свечерява и Луиза не беше на себе си от тревога за Пади. Аз обаче бях не просто разтревожена, а направо умирах от страх, че нещо се е объркало. Когато Пади най-после се появи, половината посетители вече бяха напуснали хиподрума. Двете с Луиза бяхме толкова щастливи да го видим, че едва не се хвърлихме в прегръдките му от високия файтон.
Пади моментално измисли някаква убедителна лъжа за Луиза: как за малко не купил един чудесен кон, обаче в последния миг го разубедили, но тогава Хари буквално го отмъкна по-далече от файтона, за да го разпита на четири очи. Наблюдавах изпитателно лицата им и когато Хари внезапно се усмихна, разбрах, че усилията на Пади са се увенчали с успех и Шон е идентифицирал жребеца като фин Макол.