Един американски фантаст твърди, че това взаимно любопитство няма да свърши добре, кон знае дали пък техният интерес към нас няма да бъде чисто гастрономически. В „Хотелът «При загиналия алпинист»“ срещата също не доведе до добро. Но искам да обърна внимание на хуманистичната позиция на авторите. Космическите пришълци, пък и роботите „оживяха“ за нас, ние започнахме да им съчувствуваме, да ги разбираме и трагичният финал след серията комични ситуации прозвуча като контрапункт и ни направи не пасивно присъствуващи, а активно мислещи. Тук е и „разгадката“ на замисъла. Краят не е само ефект, един от поредните ефекти в повествованието, а отправна точка за задълбочен размисъл в посока, предварително предначертана и обмислена от авторите. Ето поради това казват за братя Стругацки, че не изчистят, а мислят.
Нека погледнем и колко съвременно звучи тази книга при цялата й фантастична постановка. Макар и по-фрагментирано в нея е поставен проблемът за закона и слепия изпълнител на този закон, за еснафа и неговото световъзприемане, за хуманизма и бездушието, за държавния механизъм на капиталистическото общество. Неслучайно в превъплъщенията на Мозес и Луарвик Л. Луарвик, както с моделите на средния, типичния човек — роботите е вложена ирония, но и са направени толкова точни попадения, относно духовната същност на човека, който се култивира в обществото на социално неравноправие.
А освен това тези двама автори умеят да навлязат дълбоко навътре в психологията на своите герои, да създадат една, макар и относителна, достоверност на детайлите и фабулните ходове, да ни държат в напрежение, да обагрят повествованието с блестящия си хумор, който не пестят, но и не разточителствуват с него. За мен беше удоволствие да преведа тази книга.
Румяна Узунова