От хълма, на който лежах в онзи ден, се откриваше гледка към нашата къща, точно отвъд границите на града; разположена бе в подножието на планината Сербат, сред червенокаменната пустиня, пълна с мескити — сухи кълбести растения, търкалящи се от вятъра, и кактуси с листа във формата на весла. В този район пясъчните вихрушки се издигат изневиделица, заслепяват те в миг и после също толкова изненадващо изчезват. Пространствата са толкова огромни, че не можеш да ги обхванеш с поглед. Кучетата ни Макс и Нип никога не спираха да търчат и да се наслаждават на свободата. Всеки ден носеха вкъщи нови съкровища от пустинята: крак от елен, недояден заек, от който да си похапнат по-късно, избелял от слънцето конски череп, челюст на койот.
С приятелите ми също обичахме тази свобода и по цели дни изследвахме околността, бродехме в търсене на скелети и редки пустинни поточета. Тъй като предишните години бях живял из слабо залесено предградие на североизток, с главна улица, оградена от двете страни с дървета и магазини за бонбони, тази дива и ветровита пустиня едновременно ме плашеше и привличаше. Когато на десет години за първи път тръгнах да бродя сам из нея, открих стар капак за канал. Повдигнах го, за да го отворя, и там, на сантиметри от лицето ми, имаше три копринени бели паяжини — на всяка от тях с тънки извити крачета се придвижваше по едно черно издуто лъскаво тяло със страховит червен пясъчен часовник върху него. До всеки от паяците пулсираше по един бял пашкул, от който скоро трябваше да се роди поредната "черна вдовица". Така се изплаших, че изпуснах с трясък капака. Отстъпих назад. Ужасът, който ме обзе, бе резултат от добре известните "селски факти": "Няма нищо по-страшно от ухапване на паяк "черна вдовица", в допълнение с противната за човешкото око стойка на паяците, черния им блясък и червения пясъчен часовник. Няколко години сънувах кошмари заради случката.
Пустинята предлагаше разнообразни опасности: тарантули, паяци-вълци, паяци отшелници, дървесни скорпиони, опашати паяци, стоножки, ромбични кротали, рогати гърмящи змии, зелени мохавски змии. С времето престанахме да се боим от тези създания и даже почнахме да се чувстваме удобно сред тях. Когато с приятелите ми откривахме гнездо на паяци-вълци, за забавление пускахме мравка в покрайнините на жилището им и наблюдавахме как отчаяните ѝ опити да се измъкне предизвикват вълни по копринените нишки на паяжината и така известяват паяка за близостта на плячката му. Нетърпеливо очаквахме секундата, в която паякът излизаше от черната си дупка и се спускаше върху обречената мравка със своите хищни челюсти. "Селски факти" стана моята версия на популярните "градски легенди". Още от самото начало ми направи впечатление вниманието, което се отделя в тези истории на обитателите на пустинята, и магическите сили, които им се приписват. Отровнозъбият гущер гила е смятан за истинско чудовище, не по-малко страховито от някоя горгона. Само след като поживяхме малко в пустинята, осъзнахме, че някои "селски факти", като например съществуването на рогати зайци, са измислени за забавление на местните и за заблуда на градските типове. Веднъж цял час убеждавах група ученици от Берлин, дошли на разменни начала при нас, че да, в кактусите наистина живее особен вид койот, който може да скача на девет метра разстояние, за да хване плячката си (например нищо неподозиращи германци).
И все пак никой не знае със сигурност какви тайни носят със себе си пясъчните вихрушки. За всеки нелеп факт има друг, напълно убедителен и логичен. Например съветът "Винаги проверявай дали в обувката ти няма скорпион" е съвсем разумен за тази действителност.
Когато станах на шестнайсет, мое задължение бе да карам по-малкия си брат Джийван на училище. Една сутрин закъснявах — както обикновено — и той нетърпеливо стоеше в антрето и ме чакаше, мрънкайки, че не иска да получи още една забележка за закъснение заради моята неорганизираност, така че може ли да побързам малко. Спуснах се по стълбите, припряно отворих входната врата и… за малко да настъпя спяща двуметрова гърмяща змия. Друг известен "селски факт" е, че ако убиеш гърмяща змия на прага на дома си, нейният партньор и децата им ще се заселят на това място завинаги, също като жадуващата за отмъщение майка на Грендел[9]. Затова с Джийван теглихме клечки: победителят взе лопата, а изгубилият — чифт дебели градински ръкавици и калъфка от възглавница, и посредством някакъв чудноват сериозно-комичен танц успяхме да вкараме змията в калъфката. После като олимпийски хвъргач на чук я запратих надалече в пустинята, като смятах по-късно същия следобед да намеря и да прибера калъфката, за да не бъда нахокан от майка ни.
9
Герои от англосаксонската поема "Беоулф", написана от неизвестен автор през VIII–XI в. Беоулф убива чудовището Грендел, но майка му идва да търси отмъщение. — Б. пр.