Негърът се метна на неговия кон.
— Отведи го преди да има нов взрив, Сам — каза тя.
Негърът се отдалечи в бърз галоп, оставяйки я да гледа надолу към мен.
— Разбирате ли от коне? — попита.
— Не, мадам. Не харесвам неща, които нямат спирачки.
Тя се усмихна.
— Доста добре се справихте с Борджия. Благодаря ви.
После се разнесе царят на взривовете: тътенът беше такъв, сякаш петстотинфунтова бомба се е взривила в краката ни.
Тя си мислеше, че е овладяла коня и беше отпусната. Взривът ме извади от равновесие, както и нея, а въздействието му върху коня не може да се опише. Той се надигна на задните си крака, изви се и тя нямаше никакъв шанс да се задържи върху него, така че падна тежко, докато той препусна напред.
Не можех да направя нищо за онази частица от секундата, в която тя беше във въздуха, после се хвърлих напред, но прекалено късно. Падна на раменете си, главата й се удари в пистата и тя остана да лежи там — все още красива, но безчувствена за всичко наоколо.
Докато коленичех до нея, около нас се събра кръг от зяпащи негри. Не знаех дали не си е счупила гръбнака и, оглупял от страх, не смеех да я докосна.
— Повикайте О’Брайън! — изревах. — Докарайте ми джипа!
Резкостта в гласа ми ги накара да действат. Четирима или петима затичаха с всички сили по пистата към мястото, където взривяваха. Двама други се втурнаха към облака прах.
Докоснах я леко и тя отвори очи.
— Боли ли ви?
Очите й се затвориха.
— Мисис Есекс! Мога ли да ви помогна?
Очите й отново се отвориха. Тя поклати глава и стъкленият поглед напусна хубавите й теменужени очи.
— Добре съм. — Тя помръдна ръце, после крака. — Господи! Главата ми!
— Успокойте се. — Огледах се. Джипът закова на място. На волана седеше едър мъж с неспокоен поглед. — Ще ви закарам в болницата. — Вдигнах я на ръце и тя леко изстена. Занесох я до джипа и седнах до негъра, като я държах на коленете си. — Карай към болницата — наредих му. — Не бързай… бъди внимателен.
Негърът зяпна жената, натисна съединителя и подкара бавно по пистата. Отне ни десет минути, за да стигнем до болницата на летището. Явно някой се бе обадил по телефона, защото, когато джипът спря, двама лекари, няколко сестри и един мъж с посивяла коса и бяло сако го наобиколиха.
Имаше носилка и всичко стана много бързо. Взеха я от скута ми, сложиха я на носилката и я внесоха в болницата буквално за секунди.
Седях там и се чудех дали, като я бях преместил, не бях й причинил някакви увреждания и тази мисъл ме накара да се изпотя.
Един джип пристигна, ръмжейки, и от него изскочи О’Брайън. Казах му какво се бе случило.
— По дяволите! — Той избърса потното си лице. — За какво й е трябвало да идва? Винаги си пъха носа там, където не й е мястото! Мога да си загубя работата, когато Есекс разбере какво е станало!
Промъкнах се покрай него и влязох в болничната прохлада, поддържана от климатичната инсталация. На рецепцията седеше някаква сестра.
— Как е тя? — попитах.
— Д-р Уинтърс я преглежда в момента. — Погледна ме така, сякаш бях скитник, който проси пари.
Поколебах се, после зърнах един от лекарите, които я бяха внесли, да се задава и приближих към него.
— Как е тя? Зле ли направих, като я преместих?
— Дяволски добре сте направили — рече той и се усмихна. — Няма нищо счупено, но има мозъчно сътресение. Пита за коня си.
— О’кей. Предайте й да не се безпокои за него. Ще се погрижа за коня.
Докато вървях към изхода, чух лекарят да казва на сестрата:
— Свържи се с мистър Есекс и го уведоми!
Излязох под горещото слънце, качих се в джипа и се насочих в посоката, в която бе избягал конят. О’Брайън беше изчезнал. Отне ми два часа, които ми се сториха дяволски дълги, за да хвана коня. Той беше в една горичка в далечния край на летището и си беше жив късмет, че го забелязах. Страхът му бе минал и не се оказа особено трудно да го завържа за джипа и да подкарам бавно обратно, следван от него.
Конярят на мисис Есекс се появи неизвестно откъде, когато спрях пред болницата, усмихна ми се и се погрижи за коня.
Влязох в сградата и отидох до рецепцията.
Сестрата ме погледна и вдигна вежди.
— Да?
— Ще се погрижите ли да предадете на мисис Есекс, че съм намерил коня й и че той е здрав и невредим — рекох. — Тази новина може да й се отрази добре.
Тя наклони глава.