— Не особено голям. Това е най-малкият проблем. Точно в този момент проблемът си ми ти. Мога да разбера онова, което направи там. Виетнамците не означаваха нищо за никого от нас. Да убиеш възрастен виетнамец във военна обстановка е нещо, което мога да приема, но това тук… Ако се провалим, можеш да влезеш на топло за доста дълго, както и аз. Дотук не виждам начин да се провалим. Мислил съм дълго и предполагам, че имаме 95 процента шанс да ни се размине.
— Мога да се съглася с пет процента риск — рекох.
— Да. — Той взе лъжицата и отново започна да я върти в ръцете си. — Онова, което искам да знам, Джек, е как се отнасяш към това предложение.
— Какво ще кажеш да ми разясниш за какво става дума. После ще ти отговоря.
Той поклати глава.
— Не мога да го направя, освен ако не ми потвърдиш, че се включваш. Ако ти разкрия какъв е планът и ти се откажеш… Какво ще стане с нас? Погледнах го втренчено.
— Това ми говори, че не ми вярваш, че ще си държа устата затворена.
Той погледна настрани.
— Не съм сам. Или четвърт милионът те убеждава да се включиш в играта, без да ти откривам за какво става дума, или край.
— Не ми говореше така в Сайгон. Няма да се хвърля в нищо слепешком. Или ми вярваш, или не. Това е последната ми дума.
Гледахме се известно време, после той изведнъж ми се усмихна и това ми се отрази добре. По същия начин ми се бе усмихвал всеки път преди да тръгне да бомбардира.
— Извинявай, Джек. О’кей… ето какво ще направим. Ако решиш да не се включваш, ще ти дам три хиляди долара и ти ще се прибереш вкъщи и ще забравиш… Става ли?
— Става.
— Вече година работя при Есекс. До гуша ми дойде и от него, и от жена му. В тая работа няма бъдеще. Службата при тях ме състари. Няма защо да ти го казвам, ти сам го знаеш. Пилоти има, колкото щеш. Есекс може да ме замени ей така. — Той щракна с пръсти. — И аз се замислих. — Загледа се през песъчливия път към плажа в далечината. — Сега стигаме до Пам. Когато започнах работа на летището, тя беше заместник-стюардеса. Може би ще ти е трудно да разбереш. Ние си допадаме. Тя обаче не може да направи нищо срещу свръхсексуалността си. Аз не мога да й помогна, но ние наистина означаваме нещо един за друг. Когато трябва да го направи, просто си затварям очите. — Той извади кърпата си и избърса изпотените си ръце. — Една вечер бяхме излезли и вечеряхме в „Леспадон“, където тя има кредит, и ме запозна с Клод Кендрик. Ти вече си се срещнал с него. Кендрик не само притежава доходна художествена галерия, но също така е и най-големият укривател на крадени вещи по крайбрежието. Занимава се с всичко, което може да бъде продадено, без значение какво. Докато пиехме кафето, започнах да говоря за новия самолет на Есекс. Той е голяма работа, Джек. Ще излезе около десет милиона долара. Той е…
— Ей! Чакай малко! — Погледнах го втренчено. — Десет милиона ли каза?
— Точно така.
— Не го вярвам. Можеш да купиш „Вайкаунт“ за два и половина. Десет! Сигурен ли си?
— Това е уникален самолет, Джек. Няма втори в света. Експертите на Есекс са работили върху него четири години. Есекс е хвърлил куп пари, за да стане, какъвто трябва. Това не е масова продукция. Като ролс-ройс е: нищо, освен най-хубавото. Сега няма да навлизам в подробности. Вероятно ще го видиш сам. Две седмици след срещата ми с Кендрик Пам ми съобщи, че той иска пак да се видим. Срещнахме се и той ми каза, че имал клиент, който щял да купи самолета, ако го откарам до Юкатан. Моят дял щял да бъде един милион. Рекох му, че е луд. Той ми отвърна, че работата не е спешна и че иска да си помисля. Така че започнах да мисля. Самолетът нямаше да е готов за изпитателни полети още три месеца. Колкото повече мислех, толкова повече се убеждавах, че може да бъде направено. — Той вдигна очи и ме погледна. — Ще имам нужда от подходящ екипаж. Вторият пилот е съгласен, имам и Пам, трябва ми механик — ти. Дотук как ти се струва?
Запалих цигара и се замислих.
— Това е идея. Може ли да поразсъждавам и да ти кажа лошите страни?
— Точно това искам.
— О’кей. Имаш самолет за десет милиона долара. Нека сега не се безпокоим за това, как ще бъде откраднат. Първо да погледнем финансовата страна. Ти получаваш милион, аз — четвърт. Пам получава нещо и вторият пилото — също.
— Точно така.
— Кендрик го продава за пет милиона. Това е половината цена. Той не поема никакви рискове и прибира три милиончета в джоба си. Мислиш ли, че е добро предложение?