Той ме гледа твърде дълго, после кимна.
— Доста делови си, скъпи. Какво ще кажеш, да приключим с гадното пазарене, като се споразумеем за три милиона? Това си е чист грабеж, но ще се съглася на три. Погледнах Бърни.
— Не искаме да го ограбваме, нали? Да се съгласим ли на три?
Бърни кимна изумено.
Погледнах другите двама. Ърскин ме зяпаше с ококорени очи. Пам не ме удостои с поглед.
За по-малко от десет минути бях спечелил за нас още един милион.
— О’кей… три — рекох.
Кендрик направи гримаса.
— Тогава значи го уредихме. Ако това е всичко, трябва да вървя.
— Не е всичко. — Обърнах се към Бърни. — Как ще бъдат платени парите?
Бърни замръзна.
— Ами… Клод ще уреди да се изплатят на мое име тук, във „Флорида Банк“, и аз ще ги разделя.
Сега беше мой ред да го зяпна.
— За Бога! Изведнъж три милиона се превеждат в местната банка, когато се предполага, че всички ние сме мъртви?
По лицето на Бърни потекоха рекички пот.
— Аз… аз не бях мислил за това. — Погледна ме безпомощно. — Какво предлагаш?
Обърнах се към Кендрик, който ме гледаше с твърди като гранит очи.
— Пращаш половината пари: милион и половина в Националната банка на Мексико на името на Олсън. Ще ги преведеш, преди да излетим. После превеждаш останалата част, когато ти доставим самолета.
Той се повъртя в стола, извади кърпичката си и започна да си вее с нея.
— Това може да се уреди.
— Трябва да го уредиш. Няма да полетим със самолета, докато Бърни не получи съобщение от банката за половината пари.
Той вдигна дебелите си рамене. Въпреки заучената му усмивка ми беше ясно, че ме мрази.
— Добре, скъпи. Ще го уредя.
Настъпи пауза, после аз рекох:
— Сега нещо друго. Искаме да видим пистата, на която ще приземим самолета.
Това вече наистина го изкара от равновесие. Той замръзна, лицето му почервеня, а мънистените му очички станаха каменни.
— Пистата… Какво искаш да кажеш?
— Пистата. — Нарочно направих така, че гласът ми да звучи дразнещо спокойно. — Искаме да я видим.
— Няма нужда. Вече обсъждах това с Бърни.
— Е, сега пък го обсъди с мен. Къде е тя?
— На няколко мили от Мерида.
— Кой я е построил?
— Моят клиент.
— Той какво разбира от строенето на писти?
Кендрик килна настрани оранжевата си перука, после я върна на мястото й.
— Не се притеснявай. Знае какво прави. Похарчи маса пари за построяването й. Щом той е доволен, и ти също трябва да си доволен.
— Така ли мислиш? Нима си представяш, че ще рискуваме самолет, за десет милиона долара на писта, построена от банда мексиканци? Да не мислиш, че сме луди? — Наклоних се напред и го погледнах гневно. — Ти какво разбираш от строене на писти? Можем да катастрофираме. — Обърнах се към Бърни. — Спомняш ли си катастрофата, когато виетнамците ни построиха писта? Тя хлътна и ние катастрофирахме. Помниш ли?
Това беше лъжа, но Бърни бързо се включи.
— Точно така.
Отново се обърнах към Кендрик.
— Тези тримата са вързани тук, тъй като работят за Есекс. Аз съм свободен. Ще проверя пистата… ти ще го уредиш.
Кендрик облиза устните си.
— Ще говоря с клиента си. Може да не се съгласи.
— Тогава ще стане много лошо. Няма да му закараме самолета, докато не съм проверил пистата.
— Ще видя какво може да се уреди. — Настъпи пауза, през която очите му ме гледаха замислено. — Има ли още някой малък проблем, който да те безпокои, скъпи?
Ухилих му се.
— Не. Моите проблеми вече са твои проблеми.
Той се изправи.
— Тогава ще тръгвам. — Вдигна перуката си и се поклони на Пам. — Чао, милички. — И като заобиколи масата, спря и погледна Бърни. — Намерил си умно момче, Бърни… Наблюдавай го, защото може да стане прекалено умен. — След това слезе, клатушкайки се, по стълбите, отиде до жълто-черния си кадилак и замина.
Запалих цигара и погледнах Бърни.
— Е, какво постигнахме? — рекох. — Сега имаме един милион отгоре, който трябва да поделим помежду си. Ще разберем и кой ще купи самолета. Когато отида там, ще го открия. Уредих поне половината от парите да дойдат при нас, дори ако Дебелака ни отмъкне другата половина, а това е възможно. Доволен ли си, Бърни?