На вратата отново се почука.
Прекосих дневната и отворих. Хари Ърскин влезе и затвори вратата.
— Искам да говоря с теб — каза той.
Единствената светлина идваше откъм спалнята. Той се извисяваше над мен: висок, едър, като сянка на дърво.
— Тъкмо се канех да спя.
— Остави съня. — Влезе по-навътре в стаята и се отпусна в един стол. — Слушай, Джек, съжалявам, че се отнесох зле към теб. Мислех, че си мошеник, когото Бърни издига в култ, но когато видях как се справи с онази лоена топка, разбрах, че си мой тип. Искам да поговоря с теб за Бърни.
Седнах близо до него и се пресегнах за пакета с цигарите. Запалих и му хвърлих пакета. Той също запали и се погледнахме.
— Е, да поговорим за Бърни — рекох.
— Той се свлича толкова стремително надолу, че човек би го взел за шейна. Тази дяволска кучка му е завъртяла ума. — Тръсна пепел на пода. — Непрекъснато мисли за нея. Няма защо да ти казвам, че тя се чука с когото й падне и това му трови живота, но въпреки всичко той не може да се раздели с нея. Това се отразява на мисленето му. — Приведе се напред. — С бързината, с която се проваля, няма да издържи като пилот повече от три — четири месеца. Знам го, защото работя с него. Толкова е завеян, че ще започне да издига самолета, преди да е направил необходимото. Напоследък на три пъти го улавях в това, а той ми хвърляше неразбиращ поглед и едва тогава се заемаше със задълженията си. Наумил си е, че трябва да има пари, за да започне бизнес с въздушни таксита в Мексико. Като го гледам как пропада, няма да може да се оправи с едно въздушно такси, а какво остава с цял авиопарк. Виж сега, Джек, не си мисли, че имам нещо против Бърни. Работим заедно от девет месеца. Отначало му се възхищавах. Беше добър пилот, но тази жена наистина го съсипа. Ако знаеш колко пъти съм предотвратявал неминуеми катастрофи, няма да повярваш. Умът му просто не е съсредоточен върху летенето.
Слушах го с нарастващо отчаяние.
— За Бога!
— Да… и какво ще направи с новия самолет? И двамата заминаваме за завода, който произвежда кондорите, за да ни инструктират. В състоянието, в което е сега, тестът за пилоти ще му види сметката. Докладът, който ще получи Есекс, ще го накара да уволни Бърни за секунди.
— Не мога да го повярвам! Бърни може да се справи с всичко, което има криле! Той е най-добрият пилот, с когото някога съм работил!
— Бил е… съгласен съм, но не и сега. Той просто не се концентрира, а ти знаеш дяволски добре, че един пилот трябва да се концентрира. — Смачка цигарата си и продължи: — Какво ще кажеш да поговориш с него? Опитай се да го убедиш да разкара Пам. Не виждам никакво друго разрешение. Ако се отърве от нея, може отново да се оправи. Как мислиш?
Отнесох се сдържано към това предложение. Не можех да си представя да говоря с Бърни за неговото момиче.
— Защо ти не приказваш с него?
Ърскин поклати глава.
— Възможно е да си помисли, че искам да получа мястото му. Ти можеш да го направиш, но не и аз.
Останах замислен за известно време, после попитах:
— Ако го изгонят, ще получиш ли мястото му?
— Не. Прекалено съм млад. Есекс ще си намери някой с повече опит… не представлява трудност. Виж какво, Джек, ако ще се заемаме с тази операция, или трябва да поговориш с Бърни и да го вразумиш, или нищо няма да излезе.
— Сигурен ли си, че причината е Пам?
— Знам го.
Отново се замислих. При мисълта, че можем да загубим три милиона долара, защото една жена не успява да си държи краката събрани, стомахът ми се сви на буца.
— Може би ще е по-добре да поговоря с нея.
Ърскин направи гримаса.
— Тя е труден човек.
— Точно така. — Облегнах се назад в стола и започнах да мисля трескаво. — Виж, ще поумувам по въпроса. О’кей, Хари, благодаря ти, че ми каза. — Не ми се говореше повече тази нощ. И така, имаше много неща, за които трябваше да помисля. — Ще видя какво мога да направя.
— Мислиш ли, че тази операция ще успее?
— Не знам. Всичко, което знам, е, че ако човек иска да пипне три милиона долара, трябва да очаква доста главоболия. — Станах.
— Наистина ли мислиш, че онези мексиканци могат да ни видят сметката, когато приземим самолета? — попита той, като ставаше на крака.
— Опитай сам да си отговориш. Все още не сме се приземили. Дай да се занимаваме с проблемите подред.
— Прав си. — Той прокара ръка през късо подстриганата си коса. — Е, оставям това на теб. В №15 съм, ако ти потрябвам.