— Винаги съм готов да ям.
Той се усмихна и се оттегли. След няколко минути влезе, бутайки пред себе си масичка на колелца. За начало имах десет големи скариди. Основното ястие беше кебап с къри. Накрая ме очакваха кафе и бренди.
— Страхотен готвач си, Сам — похвалих го.
— Да, мистър Крейн. Госпожата обича хубавата храна.
Седях си, пушех и си почивах, а после, някъде към 15:00 ч., чух шума на приближаваща се кола. Станах и излязох навън.
Мисис Есекс пристигна, като караше бързо по алеята едно порше, и ми махна, когато закова спирачки на няколко фута от мен.
— Здрасти, Джек! — И се измъкна от колата.
— Изглеждаш страхотно — рекох.
Тя ме погледна изпод вежди и се усмихна.
— Сам погрижи ли се за теб?
— Разбира се. Невероятен готвач е.
Влязохме в бунгалото и тя се отпусна в едно кресло далеч от мен.
— Учуден ли си? — Усмихна ми се.
— Можеш да бъдеш сигурна.
— Доволен ли си?
— Това е меко казано.
Изсмя се. Господи! Тя изглеждаше страхотно!
— В момента съм за пет дни в Ню Йорк при сестра си — каза ми. — Тя има същият проблем като мен, така че си помагаме. Аз лъжа заради нея, тя — заради мене. — Отново се изсмя. — Лейн е прекалено зает, за да се грижи за мен. — Погледна ме с блестящи очи. — Но ти ще го направиш, нали?
Подадох й ръката си.
— Защо да чакаме? — рекох.
Следващите пет дни отминаха, следвайки един и същ график. Спяхме заедно, любехме се, ставахме около 10:00 ч., ядяхме сервираната от Сам закуска, после яздехме в гората. Тя беше прекрасна на коня. Не откъсвах очи от нея, докато яздеше. После се връщахме в бунгалото и Сам ни поднасяше обяд. След като се нахранехме, си лягахме и тя винаги страшно се възбуждаше, когато се озовавах отгоре й. После дълго се разхождахме из гората, държейки се за ръце, а слънцето припичаше над нас. Тя не говореше много. Изглежда, просто искаше да съм до нея, да държа ръката й и да бродим наоколо. Когато слънцето залязваше, се връщахме в бунгалото и пускахме капаците на прозорците. Пийвахме по нещо и гледахме телевизия, след което Сам ни донасяше лека вечеря, но неговите леки вечери бяха много специални: суфле от омар, пъстърва с бадеми, яйчена салата с пушена сьомга и така нататък. Никой от нас не правеше опит да говори, както разговарят обикновените хора. Това беше сексуална връзка. Тя ме желаеше като жребец: нямаше никакво лично чувство. Заобикалящата ни обстановка беше чудесна. Храната на Сам беше превъзходна, а и тя беше страхотна.
Последната вечер — знаех, че на следващия ден Бърни ще докара новия самолет, — имахме специална вечеря. Започнахме с пъдпъдъци, след това фазан с всичките му подправки, придружен от „Латур“ от 1959 г.
— А сега се връщам при Лейн — каза тя, докато вдишвахме уханието на брендито. Усмихна ми се. — Хубаво ли беше?
— За мен беше превъзходно: най-хубавото. А за теб?
— Ммммм!
Тя стана и аз я загледах, докато се разхождаше из голямата дневна, като наблюдавах бавното, чувствено поклащане на стегнатото й дупе и начина, по който се повдигаха гърдите й.
— Ти си по-добър любовник от Лейн.
— Така ли? — Взрях се в нея. — Само защото имам време да се любя с тебе, а той няма.
— Жената има нужда от любов. Когато има лошия късмет да се обвърже с мъж, който може да мисли само как да прави пари… — Вдигна рамене. — Пари и бизнес, а жената има нужда да й се обръща внимание.
Сам влезе, за да ни предложи още кафе.
Докато наливаше, той попита:
— Да събера ли багажа ви, мисис Есекс?
— Да, ако обичаш.
И така, това беше краят на преживяването. Тази жена, която ми се бе отдала толкова лесно, сега вече беше като баща ми. И двамата от утре нямаше да съществуват за мен. Утре щях да съм в кондора и да бъда мъртъв за света. Нямаше никога повече да видя баща си, но го бях приел. Той беше изживял живота си, но ме болеше, че повече няма да видя тази жена, която седеше до мен, и прекрасните теменужени очи, които ме гледаха замислено.
Когато Сам се оттегли, тя каза:
— Имала съм много мъже, Джек. Жената има нужда от мъж, а Лейн, както вече ти споменах, е прекалено зает, за да се занимава с мен, и много изморен. Не можеш да си представиш колко е ужасно за жена като мен да чака мъжът й да се върне и тогава да открие, че той е уморен. Мъжете мислят само за себе си. Той си въобразява, че мога просто да си седя и да чакам да му дойде настроението. — Потупа ме по ръката. — Това е последната нощ, която можем да прекараме заедно в безопасност, Джек, но ако внимаваме, може да има и още нощи. — Изправи се. — Хайде да си лягаме.