Но откъде можех да зная, че ще се случи нещо, което никой от нас не предполагаше? Всичко ми изглеждаше добре. Бях си направил труда да стане добре, но винаги има нещо, повтарям — нещо — което човек не би могъл да предвиди.
Глава седма
В петък следобед взех банковото бордеро от Кендрик. Казах му, че самолетът ще бъде доставен в ранните часове на неделя и че няма да има проблеми. После изпратих телеграма на Олестрия, като му давах същата информация.
Върнах се на летището и се обадих в Националната банка на Мексико. Попитах директора, с когото бях работил, дали парите са пристигнали. Той отвърна, че са пристигнали и са сложени в сметката на „Блу Рибън Еър Текси Сървис Корпорейшън“. Направо го виждах как се покланя, докато ми говори. Предадох новината на Бърни и Хари.
— Сега зависи от вас двамата да доставите самолета — рекох. — Аз свърших моята работа.
През целия петъчен следобед от 15:30 до 19:00 ч. ние тримата работихме в самолета. Аз се запознах с двигателите, а Бърни и Хари работеха в кабината. Не възникнаха никакви проблеми. Съботната сутрин прекарахме в контролната кула, където Бърни и Хари записваха програмата на полета ни. Моите подчинени малко се поучудиха, когато им казах, че искам да заредят самолета с пълния капацитет гориво. Напълниха резервоарите под мое наблюдение.
Излитането беше определено за 20:30 ч. Дотогава щеше да е вече тъмно. Следобед излетяхме на изпитателен полет до Маями и обратно. Самолетът беше истинско чудо.
Хари беше качил оръжието на борда и аз се захванах с него. Скрих един от автоматите „Армалит AR180“ в спалнята на Есекс. Сложих го под дюшека. Този автомат изстрелваше куршуми дум-дум — 223, от които загиваш на секундата. Втория „Армалит“ скрих в кабината за персонала. Автоматът „Томпсън“, познат като „чикагско пиано“, скрих в кабината за управление. Шестте ръчни гранати оставих в едно шкафче с ключ до входа на самолета. Решихме, че автоматичните пистолети ще носим на хълбоците си. Разведох Бърни и Хари из самолета, за да им покажа къде съм сложил оръжието.
— Може да не ни потрябват — рекох, — но ако възникнат неприятности, ще знаете къде да ги намерите.
Виждах, че на Бърни това не му харесва: изглеждаше блед, неспокоен и се потеше. Хари само кимна. Е, като че ли това беше всичко. Имахме още три часа да чакаме, преди да излетим. Казах, че отивам да си събера нещата, оставих ги и се върнах в бунгалото си. Направих си питие, запалих цигара, после, след известно колебание, поръчах разговор с баща си. Знаех, че това ще е последният път, в който ще разговарям с него. Докато чаках да ме свържат, осъзнах, че ще ми липсва, и отново изпитах съмнение дали предприемам най-доброто нещо за своето бъдеще.
След известно забавяне той се обади.
— Режех тревата, Джек. Току-що чух телефона.
Попитах го как е.
— Добре съм. А ти?
— Чудесно. — Казах му, че ще имаме нощен изпитателен полет с кондора.
— Опасно ли е?
Насилих се да се изсмея.
— Няма нищо такова, тате, само рутина. Трябваше да убия няколко минутки и се сетих за тебе: хареса ми престоят при теб. — Исках да му кажа нещо хубаво, с което да ме запомни. — Страхотна вечер прекарахме заедно. Ще я повторим.
— Сигурен ли си, че този нощен полет ще мине както трябва?
— Разбира се, татко. — Направих пауза и после продължих: — Сега трябва да вървя. Просто исках отново да чуя гласа ти. Пази се.
— Да не би нещо да не е наред?
— Всичко е, както трябва. Е, доскоро, татко. — И затворих.
Седях втренчен в стената отсреща. Усетих, че сгреших, като му се обадих. Сега знаех, че ще се безпокои. Беше умен. Никога преди не му се бях обаждал от толкова далече. Е, поне бях чул гласа му за последен път.
Приготвих си ново питие и мислите ми се насочиха към мисис Есекс. Копнеех да чуя гласа й още един път, но се колебаех. Това обаждане можеше да е опасно. Реших да не го правя, но след като се разходих из бунгалото и си направих още едно питие, отидох до телефона и набрах номера на къщата на Есекс. Казах си, че ако се обади икономът, ще затворя, но вдигна тя.
— Здрасти! — рекох.
— О… ти ли си?
— Да. Можеш ли да говориш?
— Той няма да се върне до вторник. Да, мога да говоря.
Този прекрасен глас! Представих си тялото й и невероятните теменужени очи.
— Липсваше ми.
— Хайде да се позабавляваме тази вечер, Джек. — Гласът й издаваше нетърпението й. — Джексън ще води жена си на шоу. Няма да ни пречи. Нека се срещнем някъде.