Вече си бях купил дрехи, без да жаля парите, и като се изключеха умората и раните по лицето ми, изглеждах представителен.
Качих се в кадилака и отидох в галерията на Кендрик.
Луис де Марни ме отведе бързо в стаята на Кендрик. Дебелият педал крачеше нагоре-надолу из стаята и буквално си гризеше ноктите.
— За Бога! Какво стана? — избухна той, когато седнах.
Разказах му цялата история, без да скривам нищо. Той ме слушаше, по лицето му се стичаше пот и от време на време вдигаше абсурдната си перука, за да избърше плешивата си глава с носната си кърпичка.
— Това е — завърших аз. — Провал. Знаеше ли, че Бърни има слабо сърце?
— Разбира се, че не! Нали не си въобразяваш, че ако знаех, щях да го оставя да ръководи операция като тази, скъпи? Ами парите?
— Ще ги върна на Орзоко. Мога да го уредя. Въпросът е ще си държи ли устата затворена? Ако излезе наяве, че самолетът се е разбил в джунглата, а не в морето, всички ще загазим, включително и ти.
— Ще говоря с него. Ако си получи парите обратно, ще приеме положението. — Кендрик ме погледна. — Дължиш ми две хиляди долара, скъпи.
— Бяха за разноски. Приспадни си ги от данъците. — Изправих се. — Ако успееш да успокоиш Орзоко, всички ще се измъкнем сухи. Застрахователните следователи търсят самолета, така че по-добре е да предадеш на Орзоко да се отърве от него бързо. Как да му изпратя парите?
Кендрик ме погледна втренчено.
— Наистина ли искаш да кажеш, че ще се разделиш с милион и половина долара, скъпи?
— Точно така. Не ми трябват. Получих работа при Есекс. Обичам да работя. Какво да направя? Да пиша до банката да преведат парите на Орзоко?
— Ще говоря с него. Може да не иска да стане по този начин. Дай ми два-три дни.
Оставихме нещата така.
После отидох с колата до един цветарски магазин и купих тридесет и шест рози с дълги дръжки. На картичката написах: Най-искрени пожелания за бързо възстановяване. Джек Крейн. Това изглеждаше достатъчно необвързващо, тъй като бях сигурен, че прислугата на Есекс ще прояви любопитство. Казах на момичето да изпрати цветята на мисис Виктория Есекс веднага.
После, чувствайки, че съм свършил добра работа този ден, се върнах в новия си дом и се обадих на баща си, за да му съобщя новината, че единственият му и най-любим син е жив и здрав и се готви да започне хубава работа.
Като го слушах как бъбри радостно и чувах задавените нотки в гласа му, което ми говореше, че той плаче, осъзнах както никога досега какво говедо съм.
Глава девета
Събудих се на следващата сутрин около 10:00 ч. Бях отпочинал, лицето и ръцете ми се връщаха към нормалното си състояние и се чувствах доста добре. От румсървиса ми изпратиха яйца върху изпечена на грил шунка и аз закусих бавно. Така трябваше да се живее, казах си. Погледнах през прозореца към блестящото море и реших да поплувам, да си хвана някоя мацка, да я заведа на обяд и после на разходка с кадилака. Ако не беше прекалено глупава, щях да я взема да се повеселим из града вечерта, а после да я доведа тук.
Докато пушех първата си цигара за деня и мислех за бъдещето си, телефонът иззвъня.
— Джек? Исках да ти благодаря за розите.
Звукът на гласа й ми подейства необичайно. През ума ми мина като светкавица, че тази жена — мисис Виктория Есекс — може да се окаже фатална за мен. Точно сега бях галеникът на Лейн Есекс. Бях ръководител на летището му. Щях да наблюдавам изработването на новия му самолет за десет милиона долара. За това ми се плащаха петдесет хиляди годишно, като той внасяше дори данъците ми. Но ако откриеше, че чукам жена му, всичко щеше да стане на пух и прах.
Като лежах в леглото с телефонната слушалка до ухото си, осъзнах, че тази работа беше нещо, за което подсъзнателно бях мечтал: да бъда ръководител с достатъчно власт, който работи за милиардер.
Обзе ме болезнено студено чувство. Знаех, че трябваше да действам с тази жена много, много внимателно. Всички, които бяха свързани с „Есекс Ентърпрайзис“, ме бяха предупредили, че е абсолютна кучка. Досега се бяхме разбирали, защото я желаех и тя ме желаеше, но поне що се отнасяше до мен, вече не можеше да се каже същото.
— Вики! Как си? — Насилих се гласът ми да звучи страстно.
— Възстановявам се. Краката все още ме болят. Разбрах от Лейн, че се е погрижил за теб. Доволен ли си, Джек? Само трябва да ми кажеш: аз мога да се оправям с Лейн.
Капка студена пот се стече покрай носа ми и аз я бръснах от лицето си.