— Какво е това?
Отидох до дивана, взех плика, извадих петте снимки и ги разстлах в скута й.
Тя ги погледна, после бавно вдигна всяка една от тях и я разгледа внимателно. Накрая стигна до онази, на която бяхме аз и Сам. Гледа я доста дълго, после събра снимките и ми ги подаде.
— Колко?
Като се изключи това, че лицето й беше твърдо като камък и бе пребледняло, а очите й блестяха, беше невероятно спокойна. По надигането на гърдите й под блузата разбирах, че дишането й е равномерно, а това означаваше, че и сърцето й биеше равномерно и пулсът й беше нормален.
— Петстотин хиляди… половин милион.
Тя погледна нагоре към мен.
— Ти си скъп любовник.
Не отвърнах нищо.
— Е, няма защо да правиш физиономия, сякаш е дошъл краят на света. Седни там. — Тя посочи един стол наблизо. — Разкажи ми за това.
Седнах.
Тя лежеше неподвижна и гледаше ръцете си, докато й разправях за Пам и Олестрия.
— Те, разбира се, няма да приключат само с половин милион — рече тя, сякаш на себе си. — Ще им платя и по-късно отново ще се появят: изнудвачите винаги правят така. — Вдигна очи и ме погледна. — Ти уби Ърскин. Можеш ли да убиеш и тях?
— Да, но това няма да реши проблема. Олестрия вероятно е взел предпазни мерки.
Тя кимна.
— Алтернативата е да отида при съпруга си и да му призная, че съм се държала глупаво и се надявам да се отнесе благосклонно към мен. — Отново прозвуча така, сякаш говореше на себе си.
— Можеш да го направиш — отвърнах нервно.
Тя се втренчи в мен.
— Ти си дребна душица нали, Джек? Сега се питаш какво ще стане с теб.
— Искам да те измъкна от тази каша.
— Така ли? — Тя се усмихна. — Е, това е нещо. Имам половин милион. Какво предлагаш? Да платя ли на тези двамата? Няма да има проблеми, докато не се появят пак. Как мислиш?
Беше мой ред да се втренча в нея.
— Искаш да кажеш, че можеш да намериш петстотин хиляди долара? — Гласът ми беше дрезгав.
— Разбира се. Това не е проблем. Проблемът е дали да го направим?
Умът ми заработи трескаво.
Ако тя дадеше парите и онези двамата останеха доволни от откупа, можех да се отърва. Дори можех да запазя новата си работа в „Есекс Ентърпрайзис“. Защо да не останеха доволни от половин милион?
— Това е разрешение на въпроса — отвърнах, опитвайки се да не звуча прекалено нетърпеливо.
— Значи така. Да… както правилно отбеляза, това е разрешение. — Тя загаси цигарата си. — Е, тогава да им платим. — Тя замълча и ме огледа. — Ти си се срещал с тях, а аз не съм. Мислиш ли, че може да им се вярва?
Не знаех, но нямах намерение да й го кажа. Нямах търпение да се откача от въдицата им.
— За толкова пари би трябвало да се съгласят — рекох. — За Бога! Това е половин милион!
— Те са в „Хилтън“, нали така каза? Виж дали можеш да се свържеш с тях, Джек. Дай да уредим това.
— Наистина ли го мислиш, Вики? Значи смяташ да им платиш?
— Да. Не мога да натоваря скъпия Лейн, освен със сметката за глупавия му десетмилионен самолет и със съзнанието, че съм се държала като курва, нали? — Тя вдигна рамене. — В края на краищата какво са половин милион долара?
Без да й давам възможност да промени решението си, се обадих в „Хилтън“ и попитах за мистър Олестрия. След известно забавяне мъжки глас рече:
— На телефона е Олестрия.
— Тук е Крейн. Приемаме сделката — казах. — Как ще я уредим?
— Ела при мен в единадесет часа утре — отговори Олестрия и затвори.
— В „Хилтън“ в единадесет часа — предадох на Вики.
— Ще ми трябват два дни, за да приготвя парите. Разбери как трябва да се платят. — Теменужените й очи бяха напълно безизразни. — Сега изчезвай. Трябва да говоря с брокера си. — Тя ми щракна с пръсти. — Прибирай се вкъщи.
Винаги бях имал предчувствието, че рано или късно ще дойде моментът, когато ще ми щрака с пръсти така, както щракаше на другите мъже слуги, но това не ме засягаше. Бях прекалено благодарен, че не бе имало сцена, че щеше да плати и че бъдещето ми не беше в опасност, за да позволя подобна дреболия да ме натъжи.
— Ще ти докладвам — казах, отправяйки се към вратата.
Тя се бе пресегнала за телефона и дори не ме погледна, така че излязох под залязващото слънце, изкарах кадилака от гаража и се върнах в апартамента си.
Знаех, че съществува реална възможност Олестрия да я изцеди отново, но си рекох, че тя беше толкова дяволски богата, че можеше да си позволи да се изръси.