Какво щеше да стане, ако осъдеха майка й? Познаваше калифорнийските затвори. Обитателите им бяха предимно неграмотни, жестоки злодеи с разядени от наркотици и алкохол умове. Майка й нямаше да издържи. Присъдата в крайна сметка щеше да е смърт — смърт за душата.
Гневеше се, че е пратила това писмо на Бил, в което обясняваше решението на майка си да приспи домашния любимец. Един нехаен коментар отпреди години, който можеше да повлияе фатално върху участта на майка й.
Отново се сети за „Чилтън Рипорт“. За коментарите за Травис Бригам. Всичките неверни, напълно погрешни… но ще продължават да циркулират из сървърите и в сърцата на компютрите. Завинаги. Ще могат да ги четат и след пет, десет, двайсет години. Или сто? И никога няма да разберат истината.
От тревожните мисли я изтръгна звънът на телефона.
Съобщение от баща й.
„В болницата с майка ти съм. Идвай възможно най-бързо.“
Данс ахна. Какво ставаше? Изслушването трябваше да започне след петнайсет минути. Ако Еди Данс е в болницата, причината може да е само една — болна е или наранена.
Тя веднага позвъни на баща си. Отговори й гласовата поща. Беше го изключил, разбира се, нали се намираше в болницата.
Дали някой я беше нападнал?
Или се е опитала да се самоубие?
Данс натисна газта, обзета от тревожни мисли. Ако Еди беше направила опит за самоубийство, значи е знаела, че Робърт Харпър разполага със солидни доказателства срещу нея и е безполезно да ги оборва.
Тоест — наистина е извършила евтаназията. Данс си спомни коментара на майка си, разкрил, че е наясно с присъствалите в интензивното отделение през нощта, когато бе умрял Хуан Милър.
В крилото имаше няколко сестри. Но никой друг. Роднините му си бяха отишли. И нямаше посетители…
Профуча през Салинас, край летището и „Лагуна Сека“. След двайсет минути стигна паркинга на болницата. Спирачките изскърцаха зловещо. Данс изскочи и се спусна към входа. Шмугна се през двойната врата, още преди крилата да са се разтворили напълно.
Разтревоженият служител на рецепцията заекна:
— Катрин, да не би…
— Къде е майка? — задъхано попита тя.
— Долу е и…
Тя вече летеше натам. „Долу“ означаваше само едно — интензивното отделение. По ирония на съдбата същото място, където Хуан Милър намери смъртта си. Щом беше там, Еди Данс поне беше жива.
Данс блъсна вратата и забърза към интензивното. Пътьом хвърли поглед към кафенето.
Задъхана, със свито сърце, забеляза четирима души, седнали край масата на чаша кафе — директорът на болницата, шефът на охраната Хенри Баском, бащата й и… Еди Данс. Разговаряха оживено и прелистваха документите върху масата.
Стюарт вдигна поглед, усмихна се и поклати глава. „Свършваме след минута-две“, разтълкува Данс жеста му. Майка й също я видя, но с безизразно лице се заслуша пак в думите на директора на болницата.
— Здрасти — долетя мъжки глас откъм коридора.
Обърна се и изненадано примигна — зад нея стоеше Майкъл О’Нийл.
— Какво става, Майкъл? — отрони Данс.
— Не получи ли съобщението? — учуди се той.
— Само от татко. Че са тук.
— Не исках да те притеснявам на местопрестъплението — сбърчи чело О’Нийл. — Обадих се на Овърби и му обясних. Обеща да ти предаде, щом се освободиш.
Аха. Е, за това поне нямаше как да обвини разсеяния си началник; толкова бързаше към съда, че пропусна да му докладва, че са приключили с Чилтън.
— Разбрах, че в Холистър е минало гладко.
— Да, всички са невредими. Чилтън е в ареста. Травис се отърва с бинтована глава. — Но в момента случаят с кръстовете никак не я вълнуваше. Кимна към кафенето: — Какво става, Майкъл?
— Оттеглиха обвиненията срещу майка ти.
— Какво?!
О’Нийл се поколеба, погледна я почти страхливо.
— Не ти казах, Катрин. Не биваше.
— Не ми каза какво?
— За случая, по който работех.
Другият случай…
— Нямаше нищо общо с индонезийския контейнер. Заех се с независимо разследване на случая с майка ти. Обясних на шерифа. По-точно настоях. Той се съгласи. Единственият ни шанс беше да спрем Харпър още сега. Ако се стигнеше до присъда… знаеш колко трудно се обжалва.
— Не ми каза нито дума…
— Такъв беше планът. Не биваше да споменавам нищо пред теб, за да мога да свидетелствам, че не си била запозната. Иначе щяха да ни погнат за конфликт на интереси. Дори родителите ти не бяха информирани. Разговарях с тях за случая, но неформално. Нищо не заподозряха.