— Ще ни отнеме много време. И ще ни злепостави.
— Ще ни злепостави?
— Понеже предизвикваме междуведомствени скандали. Не са ми приятни.
Ама че аргумент! Междуведомствените противоречия са ежедневие в държавните институции.
Овърби сякаш най-сетне измисли нещо и наруши тежкото мълчание. Повдигна едва забележимо вежди и каза:
— Освен това ми се струва, че няма да имаш време.
— Ще смогна, Чарлс.
— Е, да, но…
Извади от купчината няколко страници, прихванати с кламер.
— Какво е това?
— От кабинета на прокурора е. — Побутна листовете към нея. — Има жалба срещу теб.
— Срещу мен?
— За обидни расистки изказвания срещу държавен служител.
— Това е лудост, Чарлс!
— Е, стигнало е до Сакраменто.
— Кой се е оплакал?
— Шаранда Еванс. От социалните служби.
— Не я познавам. Станала е грешка.
— Била е в болницата, когато арестуваха майка ти. Наглеждала е децата ти.
Жената, прибрала Уес и Маги от детския кът.
— Тя не ги „наглеждаше“, Чарлс — въздъхна Данс. — Искаше да ги прибере. Дори не се опита да ми позвъни.
— Твърди, че си я обидила с расистки забележки.
— Исусе Христе, Чарлс! Казах й, че е некомпетентна. Това е.
— Не го е изтълкувала така. Но понеже репутацията ти е добра и имаше чисто досие, прокурорът не е склонен да даде ход на жалбата. Но все пак трябва да се разследва.
Той се намръщи, сякаш обмисляше сложна дилема, но не чак толкова заплетена.
— Поиска съвет как да процедира.
Явно от него самия. Данс схвана ситуацията — беше поставила Овърби в неудобно положение пред Хамилтън Ройс. Навярно омбудсманът бе останал с впечатление, че той не може да контролира подчинените си. А евентуална жалба срещу Ройс от страна на Бюрото щеше да постави под съмнение позицията на Овърби.
— Знам, че не си расистка. Но жената е много настойчива. — Той се вгледа в обърнатия лист, сякаш беше снимка от аутопсия.
Откога си в социалните служби?… Или твърде отскоро, или прекалено отдавна…
Катрин Данс усети, че шефът й преговаря — ако зареже жалбата срещу Ройс, ще съобщи на главния прокурор, че случаят с госпожица Еванс е разследван подробно и обвинението срещу Данс е безпочвено.
Ако обаче огласи поведението на Ройс, може да изгуби работата си.
Настана мълчание. Данс се изненада, че нищо в жестовете на Овърби не издава безпокойство. Тя обаче нервно потропваше с крак.
„Май схващам мащабната картина“ — подигравателно си помисли Данс. Без малко да й се изплъзне от устата, но прехапа език.
Трябваше да реши.
Колебаеше се.
Овърби потупа с показалец жалбата:
— Срамно е да ни занимават с такива неща. Затрупани сме с работа.
След случая с кръстовете, гонитбата на Дж. Доу и притесненията около майка й Данс усети, че няма сили за нова битка, не и за такава.
— Щом смяташ, че жалбата срещу Ройс ще ни отнеме прекалено много време, Чарлс, аз ще уважа мнението ти.
— Радвам се. Да се захващаме. Работа ни чака. А това тук също отпада.
Той взе листовете и ги пъхна в купчината.
— Никакво губене на време — усмихна й се.
— Да се захващаме — повтори Данс.
— Късно е вече… Приятна почивка, Катрин. И благодаря за успешното приключване на случая.
— Лека нощ, Чарлс.
Данс стана и излезе от кабинета. Почуди се дали и той се чувства омерзен като нея.
Много, много се съмняваше.
Данс се върна в „Женското крило“.
— Здравей, Катрин! — подвикна й някой точно когато посегна да отвори вратата на кабинета си.
Обърна се. Първо не го разпозна. После се сети — Дейвид Рейнолдс, младият полицай от шерифството. Не беше в униформа — носеше джинси, поло и сако. Усмихна се и сведе поглед:
— Не съм на дежурство.
Приближи се и застана на няколко крачки от нея.
— Разбрах, че случаят с кръстовете е разрешен.
— Малко изненадващо — съгласи се тя.
Беше пъхнал ръце в джобовете. Изглеждаше нервен.
— Момчето е добре, нали?
— Да.
— А Чилтън? Призна ли?
— Не, но няма нужда. Имаме свидетели и достатъчно улики.
Данс кимна подканващо към кабинета.
— Не, нямам време… Отбих се по-рано, но беше излязла.
Любопитно. Сега й се стори още по-неспокоен. Езикът на тялото му излъчваше силен стрес.