— Какво? — ахна тя.
По лицето на Майкъл се изписаха различни чувства — надежда, несигурност, болка. Най-ясно обаче прозираше смущението.
— Заминава за Сан Франциско.
Можеше да му зададе стотици въпроси. Първо обаче попита:
— Децата?
— Ще останат с мен.
Не се изненада. Майкъл О’Нийл беше чудесен баща. А Данс винаги се бе съмнявала в майчинската роля на Ан и желанието й да я изпълнява.
Спомни си очите на О’Нийл в болницата. Измъчвала го е значи раздялата.
Продължи като човек, на когото липсват време и реализъм, за да планира по-добре операцията. Типично за мъжете. Обясняваше й как децата ще посещават Ан, как са реагирали родителите му и родителите на Ан, за адвокатите, какво ще прави Ан в Сан Франциско. Данс кимаше съсредоточено, мръщеше се, насърчаваше го да продължава. И слушаше.
Веднага разбра подтекста на „този собственик на галерия“ и „приятеля на Ан в Сан Франциско“. Изводът не я изненада особено, макар да се ядоса, че Ан е наранила О’Нийл.
Наистина беше сломен, обиден, макар още да не го съзнаваше.
„А аз? Как се чувствам аз?“ — запита се Катрин.
После прогони мислите. По-късно ще анализира.
О’Нийл стоеше като ученик, поканил момиче на танц. Не би се учудила, ако пъхне ръце в джобовете и се вторачи в обувките.
— Та какво ще кажеш за следващата седмица? Няколко дни?
Данс се опита да разгадае езика на собственото си тяло. Какво говореше то? От една страна, новината я потресе дълбоко. От друга, пристъпваше предпазливо като сапьор към необезвредена бомба.
Пътешествието с Майкъл О’Нийл я изкушаваше силно.
Но отговорът, разбира се, няма как да е „да“. О’Нийл трябваше да остане край децата, защото нямаше кой да го отмени. На този етап те не трябваше да узнават за проблемите на родителите си. Но навярно се досещаха. Детската интуиция е непреодолима природна стихия.
Имаше обаче още един довод срещу екскурзията.
И по стечение на обстоятелствата той се появи на хоризонта.
— Привет! — подвикна някой откъм предния двор.
Данс погледна Майкъл, усмихна се неловко и отговори:
— Тук сме. Отзад.
Джонатан Боулинг изкачи стъпалата. Усмихна се на О’Нийл. Двамата се ръкуваха. И Боулинг беше с дънки като Данс. Беше наметнал яке върху черната блуза и носеше туристически обувки.
— Малко подраних.
— Няма проблем.
О’Нийл схващаше бързо, освен това не му липсваше такт. Разбра веднага. Първата му реакция беше притеснение, че я е поставил в неудобно положение.
В очите му прочете извинение.
А нейните настояха, че извиненията са излишни.
О’Нийл беше и учуден. Усмихна й се като тогава, когато по радиото в полицейската кола пуснаха песен за мъж и жена, които все не успяват да се намерят.
Най-важното е да не пропуснеш момента. И двамата го знаеха.
— С Джонатан заминаваме за Напа за два дни — с равен тон обясни Данс.
— За едно семейно събиране в къщата на родителите ми. Винаги водя подкрепление — опита се да омаловажи събитието Боулинг. И професорът беше умен — долови, че е прекъснал важен разговор.
— Там е прекрасно — каза О’Нийл.
Тя си спомни, че той и Ан бяха прекарали медения си месец в мотел край Напа.
„Май е време да престанем с любезностите“ — помисли си. Усети, че се е изчервила като момиче.
— При майка ти и баща ти ли е Уес? — попита О’Нийл.
— Да.
— Ще му се обадя. Искам да отплаваме в осем сутринта.
Благодари му мислено, че ще вземе момчето на риболов, въпреки че Данс ще пътува.
— Очаква с нетърпение излета.
— Ще ти изпратя копието от съдебното решение по имейл.
— Искам да поговорим, Майкъл — отвърна тя. — Обади ми се.
— Разбира се.
О’Нийл разбра, че има предвид да поговорят за Ан и раздялата, а не за процеса в Лос Анджелис.
А Данс разбираше, че той няма да се обади, докато тя е с Боулинг. Просто не беше такъв човек.
Усети порив — неустоим порив — да прегърне пак Майкъл. Понечи да разпери ръце. Но понеже не го биваше в разгадаване на езика на жестовете, той схвана другояче намеренията й:
— Трябва да прибирам децата. Вечер за пица… Довиждане, Джон. И благодаря за помощта. Нямаше да се справим без теб.
— Дължиш ми почетна значка — ухили се Джон и попита Данс какво да занесе в колата.
Тя му посочи пазарската торба с бисквити, сода, вода и дискове за излета на север. Допря чашата с вино до гърдите си, проследявайки с поглед как О’Нийл се спуска по стълбите. Дали щеше да се обърне?