— Магазини ли?
О’Нийл огледа картата.
— От източната страна на магистралата. В крайпътните молове трябва да има камери. Може някоя да е насочена натам. Поне ще разберем модела и марката на колата, ако е шофирал.
— Ти Джей — нареди Данс, — провери!
— Разбрано, шефе! Там има страхотен клуб. Един от любимите ми.
— Добре.
Пред вратата се появи сянка.
— О! Не знаех, че се събирате тук.
Чарлс Овърби, наскоро назначеният началник на Бюрото, влезе в кабинета. Петдесет и пет годишният мъж със загоряло лице и крушовидно тяло бе достатъчно атлетичен за няколко игри на тенис или голф седмично, но волейболът го оставяше без дъх.
— Чакам в кабинета си от… от доста време.
Данс се направи, че не вижда как Ти Джей дискретно погледна часовника си. Подозираше, че Овърби се е появил току-що.
— Добро утро, Чарлс — поздрави Катрин. — Може би съм забравила да спомена мястото на срещата. Съжалявам.
— Привет, Майкъл.
Овърби кимна към Ти Джей. Често поглеждаше изненадано младия агент, сякаш го виждаше за пръв път или изразяваше неодобрение от модния стил на Ти Джей.
Данс всъщност бе уведомила Овърби за срещата. Остави съобщение на телефонния му секретар, докато пътуваха насам от хотела. Съобщи му тревожните новини за процеса в Лос Анджелис и му каза, че са се уговорили да се съберат в кабинета й. Мериелън също му беше звънила. Шефът на Бюрото обаче не си направи труда да отговори. Данс също не опита да се свърже пак, понеже шефът на Бюрото не проявяваше интерес към тактическите аспекти на случаите. Нямаше да се изненада, ако изобщо не беше се мярнал. Той залагаше на „общата картина“ — популярен напоследък израз. (Наскоро Ти Джей го нарече Чарлс Общи и Катрин много се смя.)
— Така… онова момиче в багажника… репортерите вече започнаха да звънят. Отговарям уклончиво. Не ми е приятно. Запознайте ме със случая.
Репортерите значи… Това обясняваше интереса на Овърби.
Данс му каза какво знаят засега и какво възнамеряват да предприемат.
— Мислите ли, че ще опита пак? Така смята пишещото братство.
— Слухове… — деликатно уточни Катрин.
— Понеже не знаем защо е нападнал Тами Фостър, няма как да преценим — добави О’Нийл.
— Кръстът свързан ли е с отвличането? Има ли послание?
— Цветята навеждат на тази мисъл.
— Уф! Надявам се да не излезе някой като онзи Съмър Сам.
— Какво имаш предвид, Чарлс? — попита Данс.
— Нюйоркският убиец, дето оставяше бележки и застрелваше хора.
— О, това беше филм. — Ползваха Ти Джей като енциклопедия за популярна култура. — Със Спайк Лий. Убиецът беше Сън Сам.
— Знам — бързо го прекъсна Овърби. — Просто се шегувам.
— Така или иначе не разполагаме с никакви улики. Засега не знаем нищо конкретно.
Началникът кимаше. Мразеше да няма отговори. За пред пресата и шефовете в Сакраменто. Беше на тръни и напрежението заразяваше всички наоколо. Когато предшественикът му Стан Фишбърн се оттегли неочаквано по здравословни причини, всички посрещнаха назначаването на новия шеф с недоумение, Фишбърн бранеше с нокти и зъби агентите си, подкрепяше ги с всички средства. Стилът на Овърби беше различен. Коренно различен.
— Вече ми се обади областният прокурор. — Висшето началство. — Новината е стигнала до Сакраменто. Излъчили са я и по Си Ен Ен. Трябва да държа в течение шефовете. Ще ми се да имахме нещо.
— Скоро ще знаем повече.
— Да не би убиецът да е някой смахнат сектант? Братства, обети и прочее… Всички сме го правили в колежа, нали?
Данс и О’Нийл не бяха. Силно се съмняваше и за Ти Джей, а Рей Каранео имаше бакалавърска степен по криминология, но беше учил вечерно, работейки на две места.
— Прекалено сериозно е за детинска игричка — каза О’Нийл.
— Добре де, да го имаме предвид все пак. Само искам да не се паникьосваме. Страхът не помага. Да не прекаляваме със спекулациите на тема серийни убийства. Още сме замаяни от онзи случай миналия месец — примигна Овърби. — Как минаха показанията между другото?
— Възникнали са спънки. — Изобщо ли не беше изслушал съобщението й?
— Добре.
— Добре? — Данс още кипеше от гняв заради опита да прекратят делото. Намръщи се.
— Исках да кажа, че така ще ти остане повече време да работиш по случая с кръста — примигна Овърби.
Тя си спомни стария шеф. Носталгията е сладка болка.