Лепна усмивка на лицето си и отвори вратата.
61
Пул
Ден трети, 14:04 ч.
Когато вратата се отвори, Пул гледаше към значката в лявата си ръка, вдигнал дясната да почука отново.
Когато вратата зейна пред него, той изобщо не осъзна, че му е отворил Ансън Бишъп. Не погледна лицето на човека отсреща, преди той да забележи значката му.
Имаше време колкото да осъзнае грешката си, преди лапата на Бишъп да се вкопчи в яката на якето му и да го дръпне в зелената къща със силата на човек, който има прилив на адреналин. Имаше време, колкото да чуе пет думи да се отронват от устните на Бишъп, преди той да го изтегли вътре и да го запрати срещу малка масичка в коридора, да го преметне през нея и да го стовари на пода.
— Ти не си Сам Портър!
62
Човекът с черната плетена шапка
Ден трети, 14:04 ч.
Той отвори вратата.
На прага стояха двама души. Тийнейджъри, момче и момиче на около шестнайсет.
Момчето заговори първо. Носеше бяла риза и черна вратовръзка под дебело вълнено палто.
— Добър ден, господине. Днес посещаваме вас и съседите ви, за да разпространяваме истината. Имате ли нещо против да попитам какви са религиозните ви убеждения? Протестант ли сте? Католик?
Момичето зяпаше раната на главата му с неловка усмивка на лицето.
Той дръпна надолу черната вълнена шапка и прикри възпаления разрез колкото му беше по силите. Отвърна на усмивката й.
— Аз… наскоро ме оперираха. Извинете, обикновено прикривам белега. Доста е… отблъскващ.
Момчето погледна към момичето, после отново се обърна към него.
— Ако все още сте тук, значи Господ очевидно е решил да ви пощади. Белезите не са отблъскващи. Те са знак за лечение, доказателство за вяра, както и за изпитанията, които водят до тях.
Мъжът с черната плетена шапка се хвана да кима, болката и сърбежът почти бяха изчезнали.
— Ще желаете ли да влезете? Да се махнете от студа?
Момичето потропа с крака. Хвана се здраво за ръката на момчето до нея.
То се усмихна.
— С голямо удоволствие.
63
Пул
Ден трети, 14:05 ч.
Малката масичка се строши и рамото на Пул пламна — той се стовари на пода под дъжд от парчета дърво.
Бишъп го сграбчи за коляното с една ръка и точно под рамото с другата, вдигна го и с половин завъртане го запрати в срещуположната стена на коридора. Пул усети главата му да се удря първо в стената, после и в дюшемето на пода с мощен трясък. Пред очите му пламна поток бяла светлина, последван от толкова силна болка, че се озова на ръба на припадъка. Болката започваше в рамото му, точно под врата, и продължаваше по протежение на цялата ръка.
Агентът се свлече на пода като купчина, прикладът на пистолета му беше забит в чувствителната плът под мишницата му.
Бишъп го ритна в ребрата.
Нова болка, по-силна от първата.
През замъглените си очи агентът видя убиеца да отстъпва и да вдига единия крак от счупената маса. Коленичи до Пул.
— Ще трябва да ми простиш — не очаквах гости. Ако знаех, че идваш, щях да взема почерпка от пекарната на ъгъла. Правят страхотни кифлички, не прекалено сладки. Смятам, че пекарят им слага и мед, макар че се старае да го пази в тайна…
Бишъп вдигна крака от масата и го стовари в основата на врата на Пул. Всичко потъна в мрак.
64
Мъжът с черната плетена шапка
Ден трети, 14:05 ч.
Мъжът с черната плетена шапка вкара двамата си посетители вътре и им предложи да си свалят палтата. Момчето съблече своето и му го подаде. Момичето отказа. Дори не се разкопча.
Мъжът им се усмихна и на двамата.
— Тъкмо щях да си варя горещ шоколад. Защо не ми направите компания? В студен ден няма по-хубаво нещо от чаша горещ шоколад. Нека се настаним в кухнята и ще ми разкажете всичко по темата, която обсъждахме.
Без да чака отговор, той им обърна гръб и се упъти по късия коридор към кухнята. Момчето го последва, момичето тръгна след тях. Именно нейните стъпки слушаше той, колебанието, преди да направи всяка. Ботушите й имаха твърди подметки.
В кухнята той дръпна два стола покрай масата.
— Моля, настанете се удобно. Ще отнеме само минута.