Уесли и Кейти се спогледаха и поклатиха глави.
— И двамата сте толкова млади. Да се надяваме, че няма да се случи да преживеете подобни неща още много дълго време. Да се надяваме, че Господ няма причини да се обърне и към двама ви. А ако го стори, дано го хванете в хубав ден.
— Всеки ден е хубав, щом Бог го дарява — каза Уесли.
— Да… сигурно е така.
— Ще доведеш ли дъщеря си в Кингдъм Хол? — попита Кейти.
Мъжът й се усмихна.
— Сигурен съм, че много ще й хареса да посети църквата ви.
Уесли си допи горещия шоколад и малко театрално тропна празната чаша на масата.
— Е, Пол. Мисля, че е време да тръгваме. Имаме мнозина други за посещение днес… — той плъзна една от брошурките по масата. — Адресът на залата е написан отзад. Както казах, изобщо не е далеч оттук. Ще се радваме да ви видим. Двамата с дъщеря ви.
Мъжът с черната плетена шапка допи горещия си шоколад и почеса раната на главата си. Под нея отново бе започнало лекото пулсиране.
— Кажи ми, Уесли, какво според Свидетелите на Йехова се случва с душата след смъртта?
Уесли се беше надигнал от мястото си. Погледна към Кейти и седна обратно.
— Ами, ние смятаме, че душата умира заедно с тялото като наказание за греховете, извършени от Адам и Ева.
— И какво, няма рай? Нито ад?
— О, има рай, но Господ е поканил в него само душите на 144 000 човеци да се присъединят да властват заедно с Христа и да помогнат за създаването на рай на земята.
— А какво става тогава с всички нас, останалите?
Кейти скръсти ръце.
— Според Битие 3:19 Бог е казал: Ще се върнете в земята, защото от нея сте взети. Защото сте пръст и в пръстта ще се върнете.
— Значи, няма надежда… — мъжът обхвана с жест стаята. — Всичко това и не сме нищо повече от пръст. И всички, които обичаме, са само храна за червеите и дърветата… — той чу гнева да се надига в гласа му и го стъпка безмилостно. — Предполагам, че в такъв случай трябва да се стараем да сме сред праведниците, та да можем да се надяваме да попаднем сред тези сто четиридесет и четирите хиляди.
Уесли побутна брошурката по-близо до него.
— Присъединете се към нас, разпространявайте словото и това ви дава най-голяма надежда. Никога не е твърде късно.
Мъжът с черната плетена шапка се вкопчи в празната си чаша.
— О, не съм сигурен. За някои от нас навярно вече е късно.
С рязък замах вдигна чашата и я стовари в слепоочието на Уесли. Порцеланът се пукна при удара и малката извита дръжка остана да виси на показалеца му за момент, преди да падне на масата. Момчето се катурна настрани и падна на пода заедно със стола си.
В първия момент Кейти не разбра какво е станало току-що, ококорена зяпаше падналия до себе си спътник. Взираше се в него като очарован от телевизионно предаване зрител, умът й не желаеше да възприеме видяното.
Мъжът с черната плетена шапка използва този миг на колебание да скочи и да я сграбчи за яката.
Кейти блъсна ръката му, откопчи се от хватката му и плисна срещу него остатъка от горещия си шоколад, преди да се обърне и да хукне по коридора към входната врата.
Течността изгаряше очите му и меката плът под тях. Но на мъжа не му пукаше. Не го усети изобщо. Прескочи стола и се втурна след момичето.
— Кейти? Скъпа? Никой ли не ти е казал колко е грубо да ставаш от масата, без да искаш разрешение?
Тя стигна до входната врата и задърпа бравата в стремежа си да излезе.
Ключът беше в джоба на мъжа.
Момичето заблъска що вратата и с двата си юмрука. Запищя. Мъжът с плетената шапка почти не я чуваше. Писъците й бяха приглушени, като под вода. Тя се извърна и опря гръб във вратата.
— Моля ви…
Мъжът посегна към раната си. Свали ръка с пръсти, покрити с прясна кръв. Представяше си я как се процежда през новоразкопаната пръст в някакво забравено гробище.
— Моля ви, недейте…
Главата й много здраво издумка, когато той я блъсна в твърдото дърво, а пръстите му оставиха кървави мазки по челото й.
65
Портър
Ден трети, 14:06 ч.
— Какво значи това? Оттам ли е тя? — попита Сара Уернър.
Чакаха на опашка при шкафчетата да им дойде редът да излязат от затвора.
— Не можеш да дойдеш — каза равно Портър.
Сара му се намръщи.
— Не съм казала, че искам да идвам. Ако исках, щях.
— Зад тези твои очи се мъти нещо и то не ми харесва.
— Тя е мой клиент. Имам също толкова право да отида там, колкото и ти. Каквото и да намерим, може да ми помогне да прозра случая и да го използвам да й помогна.