67
Пул
Ден трети, 14:26 ч
Кръвта беше топла.
Пул притисна показалец към шията на Дийнър, беше наясно какво ще открие, но е длъжен да провери все пак. Едното безжизнено око на партньора му го следеше, втренчено през тесен процеп. Лявото беше извадено и на мястото му зееше черен отвор. Лявото ухо и езикът на Дийнър също липсваха.
Бишъп беше пронизал агента в шията, точно под брадичката, след това беше теглил разрез право надолу и беше разрязал вена. Ръката и рамото на агента целите плуваха в кръв. Очевидно се беше опитвал да спре кървенето, но усилието се беше оказало безплодно. Най-вероятно бе изкървил за по-малко от минута.
Пул виждаше дръжката на пистолета на Дийнър на сигурно място в презраменния му кобур. Бишъп бе успял да го изненада — не бе имал време да извади оръжието. Сигурно беше чул входната врата и беше приел, че се връща колегата му.
Около липсващите ухо и око нямаше много кръв, което подсказваше, че са били отстранени след смъртта.
Пул не се затрудни особено да открие липсващите телесни части.
Част от графитите бяха отрязани от мазилката — общо четири квадрата. Бишъп беше изрязал поемите, написани с черен маркер, и беше поставил окото, ухото и езика на Дийнър в три от празните четири кухини.
Сърцето на Пул се разблъска диво в гърдите му и цицината на тила го заболя. Наведе се отново и претърси трупа на Дийнър за телефона му.
Нямаше го.
Когато се изправи, от внезапното движение му призля. Посегна към стената и застърга с пръсти по мръсната мазилка.
Десет минути щяха да минат, преди да намери сили да се добере до съседната къща и да повика помощ.
68
Клеър
Ден трети, 14:30 ч.
— Защо Бишъп ще работи с Либи Макинли? — попита Клеър.
— И което е по-важно, защо Либи Макинли ще работи с него? Убил е сестра й, за Бога! — отвърна Наш.
Бяха се върнали в координационния център.
Снимката на Бишъп в пикапа беше увеличена и принтирана, и вече залепена на една от белите дъски в предната част на стаята.
— Трябва да го споделим с ФБР — заяви Клоз от заседателната маса. — Тези случаи са свързани с У4М. Те трябва да знаят.
И Клеър, и Наш го зяпнаха.
Той вдигна ръце.
— Какво? Не можем да го скрием!
— Къде е сега Либи Макинли? Излязла е от затвора, нали? Има ли си надзорник или някой, който я следи? — попита Клеър.
Клозовски придърпа лаптопа си. След няколко натискания на копчетата, пребледня.
— Какво?
Той се ококори и прегледа набързо резултата.
— Това не е добре.
Клеър поклати глава, пресече стаята и обърна лаптопа, за да може да прочете какво има на екрана му.
— Давай и бездруго не го четях — сопна се Клоз.
Тя вдигна ръка и му даде знак да замълчи.
Колелцата на стола му заскърцаха, когато сърдито се отблъсна от масата.
— Мамка му, мамка му, мамка му! — възкликна накрая Клеър и пак обърна екрана към него.
— Аха — съгласи се той.
— Какво има? — попита Наш и отиде да застане зад тях.
— Либи Макинли е намерена снощи мъртва от Пул и компания. Очите са извадени, отрязани са едното ухо и езикът. Освен това е измъчвана — отвърна Клеър.
Наш се намръщи.
— Ако Либи и Бишъп са работили заедно, защо ще я убива? Това е безсмислено!
— Какво около него ти се вижда смислено? — Клеър погледна към вратата и стаята през коридора, заета от ФБР. — Защо тези типове не са ни казали?
Клоз изпъшка.
— Преди две секунди искаше да скриеш какво сме научили за Бишъп, а сега се чудиш защо ФБР ни е отрязало от случая? — и разпери и двете си ръце. — Техен случай, наш случай. Съвсем различни са.
— Досега каза Наш.
— Досега.
Клеър пресече стаята и огледа коридора.
— Не съм виждала тези типове от вчера, а вие? Вратата им е затворена.
— Не съм виждал никой от тях от апартамента на Портър насам — каза Наш.
Клеър се извърна към него.
— Трябва пак да опитаме да се обадим на Сам.
Наш извади телефона си и набра номера. След малко поклати глава.
— Все така гласова поща, няма отговор.
— Трябва да идем до тях — предложи Клозовски. — Нещо не е наред.
— Мислех, че те е страх да се забъркваш в неприятности. Че според теб той трябва да си изпие лекарството и да следва заповедите — обади се Клеър.
— Това беше преди час. Сега имам чувството, че нещо не е наред.
Наш се взираше в екрана на телефона си.
— Хлапето е право, странно ми се струва. Сам не изчезва от радара просто така. Щеше да отговори на някой от нас.
Клеър въздъхна.