— Добре. След като намислим следващия си ход, тръгваме към апартамента му, така и така ще сме навън.
Наш кимна.
— Да, става и така.
Клеър се върна към белите дъски.
— Добре, да се съсредоточим върху това. Трябва да свържем тези точки. Каква е ролята на Бишъп в тази каша?
На вратата се почука и тримата се извърнаха да видят Софи Родригес на прага.
Сърцето на Клеър слезе в петите.
— О, не!
Софи влезе. Под очите й имаше торбички. Ръцете й висяха покрай хълбоците.
— Обадиха ми се преди десет минути. Лариса Бийл. Горе-долу на същата възраст като останалите. Трябвало да ходи на училищни танци тази вечер. Майка й искала да я изненада и купила за двете им спа терапия. Тази сутрин отскочила до работа за няколко часа и когато се прибрала, Лариса я нямало. Започнала да се обажда на приятелки. Никоя не я била виждала. Заради момичетата по новините бързо се паникьосала и се обадила на „Издирвани деца“… — Софи спря за момент. — Не знам, може да прибързваме, но нещо ми подсказва, че положението с лошо.
— Кога е видяна за последно? — попита Клеър.
— Майка й каза, че спяла, когато сутринта тръгнала на работа. Било е около шест и половина. Баща й заяви, че няма следи от влизане с взлом и стаята й изглежда нормална, по неговите думи. Ботушите й, якето и телефонът липсват.
Наш се пресегна за своето яке.
— Трябва да опазим родителите. Ако зад случката стои Бишъп, те може да са в опасност като останалите.
Софи се намръщи.
— Какво ви кара да мислите, че може да е Бишъп?
— Ще ти кажем по пътя — той се обърна към Клозовски. — Клоз…
Партньорът им се беше върнал на компютъра.
— Вече съм се заел. Проверявам всички некролози, публикувани миналата седмица за Бийл. Как се казват родителите?
— Дарлийн и Лари.
— Имаш ли мобилния телефон на Лариса? Ще го пусна за проследяване.
Телефонът на Клозовски звънна.
— Пратих ти имената — осведоми го Софи. — Заедно с домашния им адрес.
— Прати там униформените, кажи им, че идваме — извика Клеър през рамо, докато и тримата тичаха по коридора.
69
Пул
Ден трети, 17:18 ч.
Пул стоеше в средата на зелената къща — къщата на Бишъп — с пакетче лед, притиснато към тила. Федералните агенти бяха опънали лента около този имот, както и около изоставената къща от другата страна на улицата, и сега и в двете гъмжеше от тях. Преди около час проследи как отнасят безжизненото тяло на Дийнър, след като събраха всички улики и щателно документираха местопроизшествието.
Жената с розовия халат премести стол до панорамния си прозорец и гледаше случващото се с чаша в ръка, отдавна забравила голфа. Агентите я разпитаха при пристигането си, но не научиха нищо повече от казаното вече на Пул.
Ръководителят на случая, специален агент Фостър Хърлес, стоеше до Пул с обичайната гримаса, закована на лицето му.
— Разкажи ми пак какво се случи.
— Не видях кола на алеята. Тръгнал е пеша. Нищо чудно още да е наблизо. Не върша никаква полза като стърча тук — възмути се Пул.
— Медицинският екип иска да си наблизо и имаме мъртъв агент. Пратил съм хора да обхождат от врата на врата. Единствените стъпки отвън са на пътеката и на алеята. Няма гараж — каза му Хърлес. — Къщата е малка.
— Е, щях да помня да е имало кола.
— Може да е паркирал на улицата. По протежение на тротоара има коли.
Пул не отговори.
— Разкажи ми пак.
— Няма много за разказване. Проследихме фалшивата идентификация до пощенския адрес — изоставената къща на другия тротоар. Проверихме я. Изтеглих късата сламка и Дийнър реши да снима вътрешността, по-конкретно стените с графитите, докато си говоря със съседите. Жената отсреща каза, че пощата събира мъжът, който живее тук, така че го посетих. Не очаквах Бишъп да отвори вратата. Изненада ме. Сборичкахме се. Той ме победи, понеже докопа крака на масата. Когато се събудих, проверих къщата, после отидох отсреща и открих специален агент Дийнър.
— Значи си знаел, че някой използва къщата отсреща като пощенска станция, знаел си, че е дошъл оттук, и все пак си тръгнал да чукаш на вратата без подкрепление?
Пул усети лицето си да пламва.
— Нямах причина да смятам, че ще попадна в опасност. И съвсем определено не очаквах Бишъп.
— А той е очаквал Сам Портър, така ли? Детективът от полицията?
— Точните му думи бяха „Ти не си Сам Портър“. Не съм сигурен какво ще рече това.
— Ще рече, че е нямало да се изненада да открие Портър на прага си.
Пул поклати глава.
— Знам какво си мислиш, но Портър е добро ченге. Направил е някои грешки, но не е кривнал от правия път, няма да се сдуши с врага. Той иска да открием този тип, нищо повече.