Хърлес се почеса по брадичката.
— Може да е така, може и да не е. Току-що научих, че е имало дневник у трупа, който са намерили преди няколко месеца — блъснатия от автобуса, когото известно време са мислили за У4М. Явно е бил дневникът на Бишъп. Портър така и не го е завел като доказателство. Споменава се в доклада, но полицията не го притежава, не е попадал у тях.
— Че защо би задържал улика?
— Защо Бишъп би го очаквал на вратата?
Пул се намръщи и притисна ледената торбичка по-здраво към тила си.
— Защо ще споменава дневника, ако се кани да го скрие?
— Дневникът е споменат в доклада на детектив Наш, не на Портър. Той не го описва нито веднъж в четирийсетте и три страници печатен текст.
Към двамата се приближи криминалист, една от екипа специалисти по местопрестъплението и застана мълчаливо до Хърлес в очакване на пауза в разговора. Заговори веднага щом двамата агенти я погледнаха.
— Сър. Приключихме предварителния оглед на тази къща. Няма отпечатъци. Намерихме следи от латексови ръкавици върху много повърхности, така че най-вероятно извършителят е носил ръкавици, докато е стоял тук. Другите повърхности са изтрити.
— А кракът на масата, с който ме удари?
— Изтрит.
Пул кимна към банята и съжали за движението в момента, в който го направи.
— Ами ваната или душът? Може да се е къпал тук?
— Ваната е суха и покрита с петна от белина. Смятаме, че я е чистил след всяка употреба — както и мивките и в банята, и в кухнята. Свалил е мрежичките и на сифоните. Ще вземем всички останали тръби с нас, в случай че нещо се е запазило вътре. Освен това минаваме с прахосмукачка всички повърхности. Ще намерим нещо! — увери ги криминалистът. — Никой не може да се скрие напълно.
— А има ли как да се познае колко време е бил тук? — попита Пул.
Тя поклати глава.
— Бил е готов да се изнесе всеки момент. Вероятно е тръгнал за по-малко от десет минути. Но може да е стоял в къщата дни или месеци.
— Жената отсреща твърди, че помни да го е виждала минимум от шест месеца — каза Хърлес.
— Значи Бишъп е подготвил мястото за убежище още преди да го разкрият като У4М.
— Така изглежда. Според регистрите къщата е собственост на дъщерна компания на „Талбът Ентърпрайзис“. Те изкупуват къщи в този район от две години насам и ги дават под наем. Поддържат водопровода и тока, за да не замръзват тръбите, докато къщите са празни. Кварталът привлича бездомници и скитници като мухи. Щом е преодолял ключалката, Бишъп е могъл да влиза и излиза както му е изгодно. Не е трудно да носи маскировка в такова време. Всички са увити като мумии. Нямало е да изпъква.
— Ако е приготвил това убежище предварително, най-вероятно има и други.
— И аз така бих предположил.
Пул се обърна към криминалиста.
— Ами мобилните телефони? Бишъп взе моя и на агент Дийнър.
— И двата са спрели да излъчват в два и двайсет и четири този следобед.
Пул свали торбичката с лед и се извърна към старши агент Хърлес.
— Може ли да се върнем в другата къща? Искам да огледам по-добре онази стена.
Тялото на Дийнър липсваше, но тъмночервеното петно стоеше. Пул все още чуваше дрезгавия глас на партньора си и тътренето на подметките му. Направо, го очакваше да излезе от задната стая, следван от някой от останалите криминалисти.
Специален агент Хърлес посочи стената с графити.
— Какво можеш да ми кажеш за отрязаните участъци?
Окото на Дийнър все още се крепеше на ръба на прашната мазилка, до него беше поставена табелка с надпис 37.
Пул прокара пръст по ръба на отвора.
— Тук имаше куплет от Дикинсън. Написан с черен маркер или тънкописец. Гласеше:
Отиде до втората дупка, където сега бе положено ухото на Дийнър с табелка 38.
— Тук беше Ханшан… — и си спомни поемата наизуст:
В третия отвор сега лежеше езикът на Дийнър в мълчаливо отражение на думите, заемали мястото преди това, с номерче 39 до себе си: