Лари коленичи до нея и вдигна главата й от плочките. Кръв покри ръката му, шуртеше и по пода на банята.
Дарлийн трепереше цялата. Четката й за зъби се строши с шумно изпукване между стиснатите й пръсти.
— Обърни я на една страна! Увери се, че не е глътнала езика, не я оставяй да се задуши! — извика Клеър и огледа помещението.
Четката — строшена на две.
Тубичката с паста за зъби — отворена на плота.
Вода за уста.
Бялата пяна от устата на Дарлийн потече на пода, когато Лари я обърна настрани.
Клеър смъкна течния сапун от стената, направо го откърти от пластмасовата скоба и коленичи до жертвата.
— Тя трябва да изпие това!
Лари се ококори много широко и я избута настрани.
— Дявол го взел, не! Това ще я убие!
Клеър се пребори с него и обърна главата на Дарлийн.
— Отровена е с нещо бързодействащо — като цианкалий. Повечето отрови са киселинни. Сапунът е основа. Ще неутрализира отровата и ще я накара да повърне.
Преди съпругът да успее да възрази, Клеър отвинти капачката на сапуна и наля гъстата, розова течност в отворената уста на Дарлийн. След това я затвори и я стисна за носа, като я застави да преглътне.
Жертвата се гърчеше с нечовешка сила и Клеър я изтърва. Жената замята глава и ръце. Риташе във въздуха.
— Става по-зле! — извика Лари.
Клеър наля още малко сапун в гърлото на съпругата му и я застави да го преглътне. Сапунът се върна след секунди с гъргореща кашлица, блъвна по стената и плочките. Детективът само я накара да пие още. Дарлийн повърна втори път, после трети. Гърчовете й най-сетне се успокоиха и Клеър провери пулса.
До нея Лари се олюляваше, пребледнял и ужасен.
— Ти я уби! Боже мили, ти я уби!
Клеър се опита да си поеме дъх, но всички мускули в тялото й бяха против.
— Бягай да се обадиш на 911!
73
Портър
Ден трети, 20:06 ч.
Портър и Сара Уернър кацнаха в Грийнвил, Южна Каролина, в 19:25 ч. Слънцето беше изчезнало зад хоризонта около средата на полета. Тогава Сара пусна и пластмасовата щора. Портър не знаеше, че тя изобщо гледа през прозореца. Смяташе, че не откъсва поглед от дневника на Бишъп в ръцете си. Беше я проследил да плъзга пръст по всяка прочетена страница и да отбелязва всяка дума.
На летището тя плати билетите. Вече беше наясно, че Портър се опитва да изчезне от радарите и колкото по-малко попадения отбележи кредитната му карта, толкова по-добре. Той й предложи пари в брой, които адвокатката отказа, като обяви пътуването за делови разход, който няма да има проблем да покрие от обичайния дял на Чичо Сам от приходите й.
Беше завършила дневника малко преди кацането.
В Грийнвил колата под наем, добре екипирана червена хюндай соната, също беше записана на нейно име.
Сара вкара адреса от дневника на Бишъп в джипиеса на телефона си и подкара в относителна тишина с Портър на пътническата седалка.
Щом напуснаха района на летището и стъпиха на магистралата, тя заговори първа.
— Може би трябва да наемем хотел и да отидем сутринта, когато е светло. Ще ни бъде трудно да видим каквото и да е в тъмното.
А беше тъмно.
В града светлината си проправяше път към всеки ъгъл. Улични лампи, светофари, офиси, магазини, винаги имаше светлина. Тук нямаше нищо. Небето беше черно като в рог, осеяно с далечни звезди. Портър виждаше на може би десетина метра магистралата пред тях, след което мракът поглъщаше лъчите на фаровете им. В рамките на минути след напускането на летището цивилизацията сякаш изчезна напълно, заменена от ширнали се поля и безлюдна пустош.
Детективът погледна джипиеса.
— Според твоята джаджабаджа сме само на тринайсет минути оттам. Предпочитам да ида, да видя каквото се вижда тази нощ и може би ще се върнем сутринта.
— Не спиш ли изобщо?
— Спах по време на полицейската академия.
— Струва ми се трудно за вярване. Къде другаде може да се научи такъв изумителен термин като джаджабаджа?
От Хедър.
Беше го чул от Хедър. Една от любимите й несъществуващи думи.
Той потърка с палец венчалния си пръстен.
Сара забеляза накъде гледа.
— Разкажи ми за нея.
Портър се изчерви.
— Не искаш да слушаш за жена ми.
— Напротив — отвърна адвокатката. — Много искам.
Всъщност не беше говорил за Хедър от смъртта й. Беше опитал и с Наш, и с Клер — и двамата го бяха налели е алкохол малко след като намериха Емъри и той се върна на работа. Въпреки че му бяха приятели, технически си оставаше техен началник и винаги щеше да има проблем с показването на емоции. А изживяваше смъртта на Хедър твърде тежко. Все още се хващаше да й говори по няколко пъти на ден. Сутрин, докато се обличаше, се задържаше прекалено дълго в гардеробната и милваше нежно дрехите й. Смъртта й беше оставила в душата му бездна, огромно празно пространство. Много му липсваше, всяка секунда от всеки ден.