Пул знаеше, че като последния, видял колегата си жив, в даден момент ще се наложи и той да се свърже с този човек или хора, роднините на Стюърт Дийнър. Щеше му се да е отделил време да узнае кои са.
Отиде до белите дъски, почисти си място на най-дясната и написа:
Зелената къща — форти Уан Плейс 518
Бишъп — криел се е там оттогава?
Изчистено — няма оставени улики — планирано за бързо бягство
Пощенска станция — Форти Уан Плейс 519
Фалшивата карта на Либи Макинли е пратена там — Бишъп организатор?
Защо Бишъп ще помага на Либи Макинли? Защо Либи ще се съгласи с помощта му? Убиец на сестрата, Барбара Макинли?
На този въпрос Пул спря. Странно беше. Защо Бишъп ще убива Либи Макинли, ако й е помагал по някакъв начин? Може би са се скарали? Което ще рече, че са поддържали връзка поначало. Що за връзка биха могли да имат? Той е убил сестра й. Измъчвал е сестра й и я е убил. Дали са се познавали отнякъде? Ако случаят е такъв, дали са се познавали, преди да бъде убита Барбара, и ли са се свързали, докато Либи е била в затвора? Щеше да има следа. Нито едно писмо, обаждане или посещение не остава незаписано.
Пул написа на дъската затвор „Стейтсвил“.
Налагаше се да изиска досието на Либи от затвора. Бишъп беше успял да си кореспондира с нея. Намирането на тези съобщения щеше да е ключово.
Да открие как.
Пул изтри друго ъгълче на дъската и написа трите поеми и изречението, изрязани от Бишъп от стената на пощенската станция.
У4М беше ли взел мобилните им телефони, защото са ги снимали, разполагали са със запис на тези творения?
Първоначално Пул предположи, че го е направил, за да ги забави, да си даде преднина, преди агентът да стигне до някъде и да повика помощ. Но сега не беше съвсем сигурен.
Бишъп очакваше къщата да намери детектив Сам Портър, не федералните агенти. Което ще рече, че е искал Портър да открие творенията. Искаше детективът да се мъчи върху значението им. Те двамата с Дийнър му бяха развалили удоволствието е появата си първи, съсипаха предварително съставените от У4М планове. Пул беше извадил телефона си да снима стената, но Дийнър се намеси и го спря, преди да направи поне една снимка.
Дали Бишъп го беше убил, защото е видял стената? Снимал я е? Успял ли е той да види снимките на телефона на Дийнър? Бишъп не беше намерил такива на телефона на Пул — може би затова го беше оставил жив? Преценил е, че не е забелязал стиховете?
Възможно беше.
Пул обаче беше видял стената. Помнеше всяка думичка.
Втренчи се в поемите, особено в подчертаните думи.
Лед
Вода
Живот
Смърт
Дом
Страх
Смърт
— Не можеш да си играеш на Господ, без да се запознаеш с дявола — промърмори под нос.
Повтаряше се единствено смърт. Той огради и двете и написа отдолу „смърт х 2“.
Цицината ужасно го болеше. Парамедикът каза, че сигурно има леко сътресение. Трябваше да поспи, но сигурно не биваше. И всъщност не искаше. Държеше да продължи да работи по задачата.
Сънят щеше да прочисти мислите му.
Пул отстъпи от бюрото и прерови куфарчето си, намери шишенце „Адвил“ и изгълта на сухо три хапчета.
Съдържанието на кутиите, които беше преровил преди, все още бе разпиляно. Полароидни снимки й таблици бяха разпръснати но бюрото пред него.
Той погледна към дъските.
Пул не вярваше в съвпадения.
Всичко това беше свързано по някакъв начин.
77
Портър
Ден трети, 20:07 ч.
Портър се втренчи в пощенската кутия.
Стори му се позната — името Бишъп, надраскано отстрани с детински почерк, самата кутия, това място… Не си спомняше специално да се споменава в дневника, но въпреки това го споходи усещане за дежа вю.
— Сам? Добре ли си?
Портър беше затворил очи. Не си спомняше да го е правил. Когато ги отвори, откри, че Сара го гледа с изписана на лицето загриженост, едва забележима на слабата лунна светлина.
Тя го хвана за рамото.
— Пак те изгубих за миг, като онзи път в затвора. Наистина мисля, че трябва да отидем на хотел и да се върнем пак по светло. И двамата имаме нужда от сън, а и бездруго сега не виждаме нищо.
Сърцето на Портър блъскаше в гърдите му. Не би могъл да заспи, не и сега.
— Добре съм… аз… купих фенерчета.
Той се обърна към колата и за малко не се препъна, докато прекоси чакъления път. Облегна се на бронята на колата.
Сара пак се озова до него.