Клеър преброи трима криминалисти. И тримата стояха в определения периметър и чакаха нареждания.
Лейтенант Белкин забеляза новодошлите детективи и се отдели от тълпата, за да ги посрещне. Носеше пухкаво военно яке със значка, закачена на външния ревер, и напечатан с големи букви на гърба надпис Чикагска полиция.
— Оградихме местопроизшествието веднага щом пристигнахме — той посочи камиона, който ръмжеше на празен ход на двайсетина метра встрани. — Този пристигнал малко преди осем и се обадил вътре — пикапът вече стоял на рампата и блокирал достъпа му. Управителят на склада излязъл, видял човек в колата и отишъл да му каже да се премести, но избягал й се обадил на 911, когато осъзнал… е, ще видите. Взехме му отпечатъци, както и отливка от обувката му, за да изключим следите, оставени от него около превозното средство. В снега има и втора следа, но е доста зле заради времето. Криминалистите снеха отливки и от нея. Вероятно са на извършителя. Обикалят няколко пъти пикапа. Може да доведат до нещо. Името на управителя е Уилис Кортезе, чака вътре в сградата. Можете да говорите с него, но не мисля, че има какво повече да добави.
Наш посочи охранителната камера над рампата:
— Има ли запис?
Белкин поклати глава.
— Отзад камерите са общо три. Някой ги е счупил миналия вторник. Поддръжката още не е успяла да ги смени.
— В какъв смисъл счупил ги е? Доста високо са поставени.
— Отрязал е кабела и е блъскал камерите с нещо голямо и тежко. Работниците не са сигурни какво е станало, но устройствата са в ужасно състояние. Който и да го е направил, бил е добре запознат с качествата им. Дошъл е извън полезрението им. Според охраната всичко било наред, след това сигналът изчезнал, няма кадри с извършителя или извършителите. Накарах един от моите хора да разгледа хардуера и записа, в случай че са пропуснали нещо.
Наш погледна тревожно Клеър. И двамата си мислеха едно и също — Бишъп.
Белкин посочи пикапа с палец.
— Там е шибана каша. Никога не съм виждал подобно нещо.
— Покажи ни — каза Клеър.
Лейтенантът кимна и се обърна натам. Мина под жълтата лента и я вдигна за детективите. Приближи се откъм вратата за шофьора. Прозорецът беше свален.
— Поне засега версията ни е, че извършителят е взел маркуча от водната цистерна и е изпразнил съдържанието й в кабината, всичките два тона и половина. Сигурно е отнело известно време — двайсет или трийсет минути, може и повече. Когато пристигнах тук, температурата беше към минус двайсет, с вятъра се усещаше още по-ниска. Криминалистите още се опитват да установят, но според тях онзи, който го е направил, първо го е държал на пръскалка няколко минути, после е изчакал още няколко и пак е пуснал водата. Според тях цялото това чудо е направено на пластове. Дори при такива температури за подобно нещо се налага постепенно изграждане. Няма да изглежда така, ако се изпразни цистерната на един път. Тази гадост е изисквала търпение и чифт здрави топки, особено така, на открито, като в случая.
Клеър наистина се стараеше да следи обясненията на лейтенант Белкин какво виждат. Изслуша и допълнителните подробности за дебелината на леда и плътността му. Чу Наш да пита дали водата е била солена. Чу отговора на Белкин, че не е. Солената вода не би замръзнала на тази температура. Чу всичко това, докато умът й се опитваше да възприеме онова, което виждаха очите.
В кабината на пикапа имаше човек. Носеше колан и държеше волана с две ръце. Погледът му беше втренчен напред, в някакъв несъществуващ предмет в далечината.
Тялото беше обвито в неравен лед, плътен и замръзнал навсякъде — по-тънък около лицето и главата, по-дебел на седалката и пода.
Лицето се взираше напред със замръзнал мъртъв поглед.
Принадлежеше на момче. Тийнейджър.
79
Портър
Ден трети, 21:10 ч.