С тези думи те прекосиха заедно двора към пътеката, прекрачиха ствола на малко паднало дърво, преди да тръгнат по пътеката, а лъчите на фенерчетата им се дуелираха с мрака.
84
Пул
Ден трети, 21:49 ч.
— Прерових този същия кашон поне десет пъти, счетоводните книги са напълно откачена история — обади се нечий глас.
Пул вдигна поглед от купчината таблици към застаналата на прага жена. Тя носеше розова шапка и пурпурен шал, преметнат върху дебело яке с отворен цип. Беше я виждал и преди.
— Може ли да вляза? — попита тя.
Пул се облегна назад и кимна, след това разтри слепоочията си. Болката в темето се беше насочила напред и към тях.
— С какво мога да съм ви полезен?
Жената прекоси стаята и му подаде ръка.
— Така и не се запознахме официално. Детектив Клеър Нортън. Бях в екипа по разследването на У4М с детективи Портър и Наш, преди вие и хората ви да се намесите и да ни откраднете случая.
Пул се ръкува с нея.
— Специален агент франк Пул.
— Вече знам как се казвате. Пропуснахте ли онази част, в която споменах, че съм детектив?
Той определено не търсеше подобни усложнения.
— Какво мога да направя за вас, детектив?
— Можете да прекосите коридора и да дойдете отсреща.
— В командния център? Портър каза, че не ми е разрешено да влизам там. Те с онзи другия тип ми го обясниха много подробно последния път, когато прекрачих прага.
— Благодарение на вас и приятелите ви Сам получи малък отпуск. Докато го няма, аз съм главното действащо лице отсреща.
— Това какво общо има с мен?
— Някой ви е пуснал шоколадчето в нашето фъстъчено масло.
Пул последва детектив Клеър Нортън през коридора до командния център. Напрежението при влизането му беше такова, че можеше с нож да го режеш. В него се впиха уморени погледи. Той кимна на детектив Наш и си придърпа стол до заседателната маса. Наш беше единственият, когото разпозна сред тримата вече седнали полицаи.
— Франк — промърмори Наш и му помаха лекичко.
Клеър го представи на другите двама на масата:
— Това е Софи Родригес от „Издирвани деца“, а онзи разрошен пикльо ей там в ъгъла е Едуин Клозовски. Той оглавява нашия отдел „Информационни технологии“.
— Викай ми Клоз — компютърджията се изправи и подаде ръка през масата.
— Не се подмазвай на федералните — направи му забележка Клеър.
Клозовски си прибра ръката и се върна на мястото си.
— Добре де.
— Какво е станало с главата ти? — полюбопитства Наш. — Превързан си.
Пул Им разказа за къщите на Форти Уан Плейс, за Дийнър и за Бишъп.
Наш и Клеър се спогледаха. Тя заговори първа.
— Много съжалявам.
Агентът кимна отсечено.
— Ще ти позволят ли да продължиш да работиш по случая? — попита Наш.
Пул сви рамене.
— Никой не е споменавал обратното. Поне засега. Чикагският ни офис и бездруго няма достатъчно персонал. Повечето агенти работят по скорошната терористична заплаха, която се появи. Може и да доведат още някого, но засега съм единственият с опит в Поведенческия анализ. Никой друг не познава случая добре като мен… — той огледа стаята. — Може би като изключим всички вас.
— И Сам — добави Клозовски тихичко. — Той е наясно със случая повече от всички нас, взети заедно.
Пул уточни:
— Опитах се да се свържа с него няколко пъти. Но телефонът му ме прехвърля на гласова поща.
Наш и Клеър отново се спогледаха.
— Двамата с Наш тъкмо идваме от апартамента му. Намерихме мобилния му телефон, зарязан на масата в дневната, изключен, а любимото му кресло — преобърнато, търкалящо се на една страна.
— Смятате ли, че Бишъп го е спипал?
— Не. Смятаме, че Сам си е тръгнал. Куфарът му го няма. Смятаме, че е отишъл някъде.
— На място, за което не иска ние да знаем — допълни Наш.
— Къде би могъл да отиде?
Никой нямаше отговор на този въпрос.
— Дали е възможно да работи заедно с Бишъп? Да му помага за нещо?
— Няма начин — възрази Наш.
Клеър скръсти ръце:
— В никой случай.
Пул поразмишлява малко върху израженията им.
— Какво знаете за дневника на Бишъп?
Стаята отново притихна. Присъстващите се спогледаха, но не обелиха нито дума.
Агентът изсумтя и се изправи и тръгна към вратата.
— Нямам време за такива глупости.
Наш разтвори ръце и облегна и двете длани на масата. Местеше поглед от Клеър към Клозовски.
— Чакай, Франк. Моля те, седни.
Пул се отпусна обратно на стола.
— Знаете къде е, нали?