Клеър погледна към Наш, който обясни:
— Сам го задържа.
— Не го е предал в хранилището?
— Скри го от пресата. Ако го беше предал, все едно щеше да го е пратил на вестниците. Щеше да изтече информация. Нещо подобно без съмнение щеше да изтече'.
— Затова е укрил улики? И сте му го позволили?
— Сам задържа тетрадката. Знаех, че е в него, беше известно само на нас двамата, на никой друг — Наш обърна ръце и се вгледа в дланите си.
— Къде е сега дневникът?
— Сам го криеше под креслото в дневната си, същото, което намерихме преобърнато.
— Значи го е взел със себе си? Където и да се намира?
— Аха.
— Никой не е правил копие?
— Не искахме да има копия.
Пул остави тази мисъл да се уталожи, след това се обърна към Клеър.
— Затова ли ме доведе тук? За да си признаете вината?
Клозовски се изсмя тихичко.
— Олеле, торта и глазура наведнъж, хаха!
— Това какво ще рече?
— Има и още — отвърна Клеър. Извади снимка от картонената папка на масата и я плъзна към агента.
Пул я взе. Беше на момче, замръзнало под пластове лед, в кабината на пикап.
Клеър се изправи и взе друга снимка от бялата дъска в предната част на стаята. Остави я пред агента. На тази се виждаше снимано отблизо предно стъкло, щракнато от камера за наблюдение.
— Това е Бишъп — отбеляза Пул равно.
— Същият пикап е — каза му Клеър. — Тук е сниман от охранителна камера в Джаксън Парк преди три седмици. Извършителят ни го е използвал да, вкара цистерна с вода в парка, след това с водата от цистерната е скрил тялото на Ела Рейнолдс под повърхността на езерото. Цистерната е била открадната от „Тенкс а Лот“, магазин за аквариуми в центъра, Либи Макинли, сестрата на петата жертва на Бишъп, е кандидатствала за работа там. Работила е само един ден. Според мен е стояла само колкото да огледа мястото. Те двамата някак си са се сдушили да действат заедно. Били са заедно.
Пул се взираше и в двете снимки.
— Кога научихте всичко това?
— През изминалите няколко часа — каза му Клеър. — Всичко накуп.
— Знаете ли кое е момчето?
— Не още. Трупът отиде в центъра. Работят над него.
— А знаете ли какво е станало с Либи Макинли? Как я открихме? — попита Пул.
— Видяхме доклада.
— Видели сте го… — промърмори агентът. Още не можеше да затвори очи, без да види Либи Макинли. Сега и агент Дийнър. Лицето на Бишъп, когато отвори онази врата…
Ти не си Сам Портър.
Усмивката на лицето му.
Пул погледна към дъските в предната част на залата и снимките на момичетата, които се взираха право в него.
След това се обърна към полицаите около заседателната зала. Те също го зяпаха.
— Портър каза, че тези случаи не са свързани с Бишъп.
— Сгрешил е.
— Задържането на улики, скриването на онзи дневник в случай, който вече е под федерална юрисдикция, не само може да ви струва значките, но и да ви прати в затвора. Този дневник може да се окаже ключов, а сега не разполагаме с него. Не знаем дори къде се намира.
— Те нямат нищо общо с това. Само двамата със Сам знаехме — повтори Наш.
В стаята отново се възцари мълчание, изпълнено с напрежение до такава степен, че направо пращеше.
Клеър срещна погледа на колегата си през масата. И двамата се извърнаха. Софи се взираше в малкия екран на телефона си, макар че не изглеждаше да чете нещо конкретно, просто не искаше да рискува да погледне останалите.
След близо цяла минута Пул се изправи.
— Чакайте тук.
И ги остави седнали на масата.
Зад него Клозовски промърмори:
— Ама сме яко прецакани.
Пул се върна след малко с едната бяла дъска от стаята на ФБР отсреща. Постави я до другите в командния център и тръгна обратно.
— Няма ли да ни докладваш? — провикна се обнадежден подире му Клозовски.
— Точно сега ще работим по случая.
Клеър изпусна дъха, който сдържаше.
85
Кейти
Ден трети, 21:52 ч.
Мъжът с черната плетена шапка седеше срещу нея до малката кухненска маса, тъмните му очи бяха кървясали, направо алени, лявото повече от дясното. Май щадеше това око. Докато я гледаше, беше наклонил леко глава, все едно я проучваше с лявото, а дясното остана втренчено в нещо в далечината, разположено зад нея.
Ръцете и краката на Кейти бяха вързани за металния стол със свински опашки.
Здраво затегнати.
Прекалено здраво.
Тя не спираше да шава с пръсти, за да не прекъсне притока на кръв.
Опита се да се съсредоточи върху мъжа, да гледа право в него, както се очаква човек да се държи по време на цивилизован разговор. Постара се да не зяпа раната на главата му, покрита със съсирена кръв. И да не се взира прекалено дълго в черната плетена шапка, която се търкаше в противната зачервена плът. Постара се да не забелязва и петната от какао на масата и пода, вече засъхнали и спечени. И преди всичко отказваше да гледа към кръвта на пода, съсирващото се петно, останало след падането на Уесли, и кръглото езерце, което се бе стекло по фугите на пода, след това се разделяше на тънки капиляри и накрая свършваше на капки по линолеума до стената.