Клеър се обърна към Клозовски.
— Нали каза, че всички фалшиви некролози са пуснати от един и същ компютър? Нещо по проследяването му?
Клозовски не й отговори. Вместо това се взираше в екрана си.
— Клоз?
— А, не. Нищо за проследяването по айпи, но ако този компютър се появи някъде в градския уай-фай, ще го забележа веднага. И май… — той замлъкна и се наведе по-близо.
— Какво има? — попита Клеър.
— Виждам нещо, може и да не е важно. Вероятно просто мозъкът ми търси връзка, която всъщност не съществува — отвърна Клозовски.
Клеър се изправи и отиде до него.
— Изплюй камъчето, Клоз. Преди да ме накараш пак да те ударя.
— Набелязвах местоположенията, откъдето са отвлечени децата и където са намерени телата на картата. Ако прокарам черти да ги свържа, те малко или много се центрират около болницата „Джон X. Строджър Джуниър“.
Наш се наведе да погледне картата.
— Там е работил Рандал Дейвис.
— Застраховки и продажби на лекарства. Предполагам, че и другите ни жертви често са наминавали оттам — каза Клеър. — И Дарлийн Бийл се намира там в момента.
Пул също се наведе.
— Ако се сдобия със списък на служителите, можете ли да ги прокарате през данните от некролозите? Може да извадим късмет и да намерим следващата мишена, преди да се случи нещо ново.
Клоз вече пишеше на клавиатурата.
— О, да, направо съм го започнал.
Наш се изправи и се загледа в дъските.
— Все още пропускаме нещо.
— Какво? — попита Пул.
— Не съм толкова сигурен, че Бишъп върши всичко това сам. Дори ако някак си е получавал помощ от Либи Макинли, това тук е просто прекалено много накуп за един човек. Имаме някакъв по-голям план в действие.
— Може би.
— „Не можеш да си играеш на Господ, без да се запознаеш с дявола“ — прочете на глас Наш. — Дали не се случва и това с тези деца? Убиването им и връщането им от мъртвите? Игра на Господ?
— … с дявола — допълни Клеър.
— Всички стихове са за живота и смъртта. Може би това се опитва да ни каже той — Пул отметна косата си назад. — В последно време успявам само да подремна по малко. Трудно ми е да се съсредоточа.
В този момент телефонът му звънна.
Той го извади от джоба си и погледна към малкото екранче.
Неизвестен номер.
Натисна зелената слушалка.
Преди да обели и дума, отсреща му заговориха първи:
— Франк, обажда се Сам.
88
Пул
Ден трети, 22:14 ч.
Сърцето на Пул заблъска в гърдите. Той остави телефона на заседателната маса и натисна едно копче.
— Сам, в командния център сме с екипа ти. На високоговорител си.
— Не ти се позволява да влизаш в командния център!
— Аз го вкарах, Сам — намеси се Клеър. — Случаят се усложни. Има връзка с Бишъп. Повече от връзка. Той е навсякъде.
Пул се наведе над телефона.
— Къде се намираш? Къде е дневникът?
Чу дишането на Портър от другата страна, но той не отговори.
Пул се спогледа с останалите и пак се обърна към телефона.
— Либи Макинли е мъртва.
Портър не каза нищо.
— Намерихме я вързана за леглото й. Ухо, очите, езикът — в бели кутии, еднакви с тези на другите жертви на Бишъп, Пръстите й бяха отрязани. Измъчвана е била. Цялото й тяло е нарязано.
Когато детективът заговори, сподели с равен и премерен глас.
— Не е бил Бишъп. Той не би убил Либи Макинли, както не би посегнал и на сестра й.
Пул погледна Клозовски.
— Твоят Ай Ти специалист смята, че е била майката на Бишъп. Ще ми се да знам ти какво мислиш.
Портър отново млъкна.
Агентът го чу да говори на някого, приглушено, със закрит телефон, и после се върна към обаждането.
— Сам?
— Ще ти пратя един адрес. Когато пристигнеш, тръгни по просеката в задната част на имота. Обрасла е, но ако внимаваш, ще я намериш, като животинска пътека е. Ще те отведе до езеро. Ще ти трябва екип. И ще искаш да претърсиш езерото… — каза му Портър.
— Къде си, Сам?
— Когато стигнеш до езерото, търси котката.
— Говориш безсмислици, Сам. Ако…
Разговорът прекъсна.
Пул изруга под нос.
Телефонът извибрира и се появи адресът:
Дженкинс Кроул Роуд 12,
Симпсънвил, Южна Каролина
— Явно го е намерил — каза Наш, втренчен в телефона.
— Какво е намерил?
— Домът, в който е роден Бишъп.
— Това не ми харесва — заяви Клеър. — Защо се държи толкова потайно? Не ми прозвуча като него. И на кого говореше?
Клозовски вкара адреса в компютъра си и обърна екрана, за да го видят всички.