— Майчиният инстинкт да защитава потомството си е сред най-силните, известни на човечеството. Баща ти нараняваше ли те? Докосваше ли те по лош начин? Затова ли тя искаше да е мъртъв?
— Татко също не би ме наранил.
— Прегледаха те в болницата, преди да дойдеш тук, и не откриха следи от насилие, така че, предполагам, това е вярно. За нещастие, не знам колко щателен е бил прегледът. Налага се да вярвам, че е бил. Екипът ми би направил всичко основно, но са те отвели в окръжната болница и не мога да гарантирам за уменията и способностите на хора, които работят на подобно място. Някои такива заведения са направо варварски, все едно влизаш в палатков лагер от Третия свят.
— Хвърлях камъчета.
— Какво?
— Не съм казвал на пожарникарите и полицаите, че съм ловил риба. Хвърлях камъчета в езерото. Обичам да правя жабки.
— Нищо подобно не си казал според полицейския доклад, Ансън. Лъжите и измислиците са лошо нещо и не искаш да си играеш с мен, нали.
— Докладът греши.
Докторът си свали очилата, проследих ги как падат и увисват на шията му.
Прозорците на кабинета му нямаха решетки. Започна да вали.
— Къде си ходил на училище, Ансън?
— Майка ме обучаваше вкъщи.
— Наистина ли? Много интересно.
— Защо?
— Помниш ли тестовете, които направи втория си ден? Получил си много високи резултати на всичките.
— Обичам тестове. Забавни са.
— Майка ти трябва да е много интелигентна жена. С какво си изкарва хляба?
— Казах ви вече. В издателския бизнес е.
Докторът драскаше по бележките си, но не сведе поглед надолу.
— Вече ми го каза, но няма никакви следи от нейна заетост нито в последно време, нито изобщо. Родителите ти са попълвали общи данъчни декларации и майка ти не е посочвала в тях заетост. Данъчните направиха подробно търсене по молба на окръжния прокурор, който споменах по-рано. Този човек е същински булдог и си умира за възможността да поговори с теб за майка ти.
— Не знам къде е тя.
— Не те ли притеснява, че те е оставила? Тези защитни инстинкти, които споменах, предполагам, че би било ужасно трудно за една майка да зареже единственото си дете и напълно да прекъсне връзката с него, просто да го отпише, все едно не съществува, да го захвърли като последен боклук. Не съм сигурен какво би принудило една жена да го стори. Според теб какво я е накарало толкова да те мрази?
Този път, когато кракът ми започна да подскача, не го спрях. Вместо това зяпах дъжда навън.
95
Пул
Ден четвърти, 4:38 ч.
Малко след един през нощта Пул кацна на международното летище Грийнбърг-Спартанбърг. На пистата го чакаше черно субаро форестър с федерални номера, карано от специален агент Робърт Грейнджър. Очите му бяха зачервени и с торбички.
Подаде ръка и надвика воя на двигателите на самолета, които още спираха.
— Ти сигурно си Франк. Добре дошъл в Южна Каролина.
Пул предположи, че новият му познат е около петдесетте само защото специален агент Хърлес беше на петдесет и четири и спомена, че се познават от академията. Но Грейнджър изглеждаше много по-възрастен от петдесет и четири. Ако Пул го беше срещнал на улицата, като нищо щеше да му добави цяло десетилетие отгоре. Едър и плешив, той носеше дебели очила и бухнала козя брадичка. Пул го сметна за странно, понеже правилата на ФБР не позволяваха лицево окосмяване, като изключим мустаци. Правилата на Юга сигурно бяха по-небрежни.
Грейнджър му посочи към вратата откъм пътника и двамата се качиха в колата. Вече се отдалечаваха от самолета, преди Пул да си закопчае колана. Грейнджър Махна на караулката, преди да мине през нея и да излезе на магистралата.
— У4М, значи, а? Тук, при нас?
— Все още е в Чикаго, както смятаме, но очевидно това езеро е свързано по някакъв начин с него — каза му Пул.
— Отне известно време, но накрая се свързах с шериф Банистър малко след полунощ. Шериф Хана Банистър, така да знаеш. Ще ти хареса, направо е като фойерверк. Шериф в Симпсънвил е през последните поне двайсет години, никой не се кандидатира срещу нея, което на местните им допада. Наоколо няма кой знае колко хора и те не си падат по промените. Тя каза, че имала двама опитни водолази в града. Аз имам трима в Шарлът, така че ги събрахме всичките и ги пратихме право на езерото ти. Тя е запозната с имота, каза, че е изоставен, откакто пожар унищожил голямата къща. Там има и каравана, която собствениците давали под наем. Тийнейджърите днес я използват за онова, с което се занимават на тяхната възраст. Съдейки по думите й, няма много за гледане.