Бишъп: Има и още нещо, Сам. Няма да ти хареса, ни най-малко, но в случай че без да искаш оставиш момичетата да умрат, докопал съм нещо наистина изумително, от онези, дето правят, буум. Не искам да прави бум, но ще му позволя, ако не ми доведеш майка. Никой няма достатъчно кутии за такова нещо.
Бишъп: И ДВАМАТА с госпожа Уернър трябва да отидете. Те няма да ти я дадат само на теб. В крайна сметка една затворничка трябва да бъде представлявана както трябва. Не си ли съгласен?
Бишъп: Имаш време само до 8 вечерта. Малко по-късно и…
— И след това какво? — попита Портър на глас.
— Няма сигнал. Сигурно сме загубили кулата.
И двамата подскочиха в седалките, щом колелата удариха в пистата, самолетът бързо намаляваше скорост, а сградите на летището се втурнаха покрай малкия им прозорец.
Сара не откъсваше поглед от телефона.
— Опитай пак, сигналът се появи.
Портър: Бишъп?
Съобщението не е доставено!
Портър натисна малката червена връзка, на която пишеше „Опитай отново“.
Съобщението не е доставено!
Отново.
Съобщението не е доставено!
— Какво, по дяволите, означава това? — намръщи се Портър.
— Може да е извадил батерията — отвърна Сара. — Или е хвърлил телефона в езеро… — и се обърна към детектива. — Толкова по въпроса за разстройването му. Не го забавихме с нищо.
Портър разгледа пак съобщенията. Когато стигна до снимката на момичетата, стомахът му се преобърна.
98
Портър
Ден четвърти, 7:57 ч.
— Имаме още час, докато отворят за посетители — обърна се към Сара Уернър Портър от мястото на пътника в беемвето.
От летището се упътиха право към затвора.
Той нямаше избор.
Знаеше го.
— Ще бъде окована — увери го Сара. — Не може да избяга. Просто я дръж плътно до себе си и когато знаеш, че момичетата са в безопасност, я върни обратно в ареста. Технически тя е под твоя опека. Може би да я оковеш към себе си? Не правят ли така ченгетата? Дявол да го вземе, нямам представа…
Десетина секунди след като връзката с Бишъп прекъсна Сара получи имейл от затвора, автоматично послание, което твърдеше, че документацията относно затворник № 2138 е била получена и обработена, с приложени двайсет страници подготвена информация относно предаването на затворник на попечител и отговорностите му.
Портър се опита да се обади на номера, който Бишъп използва за съобщенията, и се натъкна на запис:
— Номерът, на който се обаждате, вече не се обслужва или е изключен. Моля, проверете…
Беше чувал съобщението и преди. Затвори.
— Колко пари са ти останали? — попита Сара.
Портър въздъхна и потупа вътрешния джоб на якето си.
— Две хиляди триста и дванайсет долара.
Тя паркира насред паркинга и обърна колата към посетителския вход.
— Отварят в девет за редовите посетители, но адвокатите могат да влизат по всяко време след осем.
— Трябва да го направя сам — възрази Портър. — И без друго съм загазил. Няма причина и ти да се забъркваш във всичко това.
— О, мисля, че към този момент съм забъркана достатъчно и надълбоко.
— Това е бягство от затвора. Ще те има на камерите. Или най-малкото ще ти вземат правата.
— Ужасни речи за надъхване изнасяш!
— Не ти трябва да си захвърляш живота си заради дреболия…
Сара въздъхна.
— Бишъп беше ясен. Каза, че и двамата трябва да влезем, така че влизаме и двамата. Просто първо трябва да спра да се потя.
— Потиш ли се? Студено е.
— Вероятно е свързано с треперенето, което също бих искала да спре.
Наистина трепереше. Портър проследи как ръката й нервно подскача на волана.
— Ще вляза сам. Мамка му на Бишъп, той е…
Сара изключи двигателя и излезе през вратата, преди той да си довърши мисълта.
— Да вървим, детективе.
— По дяволите — промърмори Портър. Взе ножа на Бишъп и медальона на Либи, хвърли и двете в жабката, после си разкопча колана и хукна след адвокатката.
В този ранен час центърът за посетители беше съвсем пуст. Както и предишния път, надзирател поиска шофьорската книжка на Портър, след това го помоли да си свали колана и връзките. Той ги постави в едно от шкафчетата, заедно с портфейла си и якето, парите — все така във вътрешния джоб. Надзирателят затвори малката вратичка и му връчи ключа. След това го претърсиха и го прегледаха с ръчен детектор за метал. След приключването на процедурата той излезе в съседния коридор. Сара се присъедини към него малко по-късно.