— Намерихте ли нещо?
Без отговор.
— Агент Пул?
— Сам има ли някаква връзка с Южна Каролина?
— Той… първите си години в полицията е изкарал в Чарлстън, струва ми се, преди да дойде в Чикаго. Защо?
— Коя година е дошъл в Чикаго?
— Защо?
Пул издиша, тежестта на думите му беше смазваща.
— Собствеността върху езерото и двете къщи около него е изцяло на негово име.
103
Гейби
Ден четвърти, 8:49 ч.
Гейби Дийгън слезе от автобус 57 на Уест Рузвелт и извървя пеша трите пресечки до шофьорската школа в сипещия се сняг, като два пъти за малко не падна на заледения тротоар.
Сградата не беше много голяма, ниска и квадратна, с плосък покрив, обградена от половин дузина малки бели колички, покрити с рекламни надписи на „Доверен шофьор“ и думите Учебна кола, изписани по всяка възможна повърхност с яркочервено. Колите бяха затрупани със сняг, без съмнение на паркинг заради времето.
Гейби отвори входната врата, пребори се с вятъра и влезе вътре. Жена около петдесетте вдигна поглед от брой на „Трибюн“ и се намръщи срещу нея.
— Днес сме затворени, миличка. Аз дойдох само да наваксам с канцеларската работа. Мога да ти запиша час за другата седмица, след като времето се оправи.
Гейби си свали ръкавиците и шапката и приближи плота. Миришеше на изгоряло кафе.
— Всъщност не съм дошла да си записвам час.
Жената се намръщи по-строго. Върна се към вестника си.
— Е, ние не купуваме нищо.
— Според мен една приятелка е идвала преди няколко дни. Опитвам се да я открия… — Гейби зареди снимка на Лили Дейвис на телефона си и я вдигна към жената.
Тя срещна погледа на момичето и за момент то си помисли, че ще я помоли да си тръгне отново. След това обаче остави вестника и погледна екрана.
— Хубаво малко ангелче, позната ми се струва… — секретарката посегна към телефона и го вдигна към носа си, присвила очи. — Не знам как вие, деца, се справяте с тези дребосъчета. Моят е голям като таблет.
— Трябва да е идвала по-рано през седмицата…
Секретарката наклони глава. Погледна вестника, после върна телефона на Гейби и пак се намръщи.
— Не знам каква игра играеш, но не ми харесва.
— Нищо не…
Жената зад плота вдигна вестника си и прегъна първа страница, която остави пред момичето.
— Би трябвало да се обадя на полицията и да съобщя за теб.
Гейби погледна сутрешния „Трибюн“ Снимката на Лили беше на първа страница, заедно с тези на две други момичета, които тя не познаваше. Имаше и момче. Заглавието гласеше: „Убиец взима трета жертва. Има четвърто момиче в неизвестност. Полицията озадачена.“
— Тя идвала ли е тук?
Не, разбира се, щях да си спомня такова нещо. И ако започнеш да разправяш на хората, че е идвала, родителите ти ще се запознаят с адвокатите ни.
Гейби искаше да задълбае по темата, да се разкрещи на тази жена, да я накара да провери в регистъра, но не го направи. Остана втренчена в малката купчинка визитки на плота отпред. Грабна една, сложи си шапката и ръкавиците и излезе навън на студа.
Вече отвън, зареди снимката, която Лили й беше пратила с телефона си. Прищипа я и я увеличи на айпада в ръката й и на съобщението, на което пишеше, че е спечелила, после погледна визитката и входа на сградата.
Телефонният номер на визитката, постройката и дори колите, започваше с 0000. Този на айпада на Лили — номерът, на който трябваше да се обади, за да си потърси наградата, беше съвсем различен и дори кодът на района не съвпадаше.
Гейби набра номера, който Лили й беше дала, и притисна телефона плътно към ухото си, като прикри виещия вятър. Вдигнаха й при петото позвъняване. Тя видя жената в сградата да си чете кротко вестника.
— Шофьорска школа „Доверен шофьор“, с какво мога да съм ви полезен? — гласът от другата страна беше дрезгав, мъжки. Трудно произнасяше ш-то в школа и шофьор.
104
Пул
Ден четвърти, 8:50 ч.
— Не исках да подслушвам обаждането, но така стана, затова ще питам — кой е Сам?
Шериф Хана Банистър седеше на стол от другата страна на Пул, помежду им бяха наредени папки и кашони. Тя многократно се извиняваше за липсата на компютъризирани записи. Окръгът беше малък, бюджетът им минимален, и всеки път, когато станеше дума за дигитализиране, по-спешни нужди за финансиране слагаха вето на плана да се вкарат наследените данни в настоящата, система, която съхраняваше само няколко години.
Пул беше събрал нотариалните актове на спретната купчинка до себе си, името на Портър крещеше насреща му.