С това той приключи сеанса ни, близо десет минути по-късно от обичайното, и ме отведе обратно по коридора, покрай сестринския пост и в стаята ми.
Вратата на момичето беше отворена, когато минахме край нея, а сестра Джилман й носеше обяда. Момичето седеше на леглото си с колене, притиснати към гърдите.
Тя ме зяпна на минаване, аз също я гледах.
Не можех да отклоня поглед, дори да го исках.
109
Клеър
Ден четвърти, 13:12 ч.
— Казах ви, не правим конкурси. Нямам идея какво това.
Клеър се втренчи в жената на рецепцията на „Доверен шофьор“. Кръвта нахлуваше в бузите й. Секретарката я гледаше с празен, твърд поглед. На детектив Нортън й се искаше да се пресегне през плота и да я придърпа към себе си. Клоз беше взел снимката на Лили с айпада в ръка, беше я увеличил и разпечатал, така че да се виждат подробностите. Версията, която Клеър имаше на телефона си, очевидно показваше тази сграда и част от колите пред нея.
— Вижте снимките отново — каза тя и подаде разпечатката на изчезналите и мъртви деца през плота на секретарката.
Тя сведе поглед, после го вдигна към детектива.
— Казах ви, не съм виждала никое от тях. Никое от тези деца не е стъпвало тук. Щях да знам. Всеки може да снима фасадата и да се пошегува с нас. Това не е нашият телефонен номер, фалшив е.
Телефонният номер на снимката, на който Гейби Дийгън се беше обадила по-рано сутринта, в момента прехвърляше на гласова поща, която не беше настроена. Клоз се опита да проследи номера, но се оказа, че е предплатена карта и вече не е включена. Двамата с Наш работеха с телефонната компания в опит да проследят обаждането на Гейби от преди това и евентуално да намерят местоположението на телефона.
Гейби седеше в кресло в ъгъла на малката приемна, застаналата до нея Софи я стискаше здраво за ръката. Каза й:
— Добре, хайде разкажи ми още веднъж, моля те, миличка!
Гейби си избърса очите.
— Изобщо не трябваше да я пускам самичка. Вината е моя. Ако бях отишла с нея, щеше да е още жива!
— Разкажи ни за телефонното обаждане с мъжа, който вдигна. Какво ти каза той? Чу ли някакви странни звуци? Нещо, което да ни подскаже къде се намира?
Гейби поклати глава.
— Затворих веднага, след като той вдигна. Прозвуча ми странно. Аз… виждах какво става тук вътре, виждах секретарката. Тя не отговори на обаждането. Не мисля, че телефонът вътре изобщо е звънял.
— Не съм имала обаждания цял ден. Телефонът мълчи — уточни жената.
— Какво по-точно е било странното звучене? — попита Клеър и се приближи.
— Все едно мъжът отсреща току-що се е събудил, сънен е, предполагам. Не произнасяше правилно „школа“.
— Заеквал ли е?
Гейби се намръщи.
— Не, не заекваше. Не съм сигурна как се казва това. Не успя да произнесе ш-то — е, произнесе го, но неправилно. Чу се по-скоро жкола.
— Фъфлел ли е? — поинтересува се секретарката на „Доверен шофьор“. Това ли имаш предвид? Фъфлене?
Гейби закима.
— Аха, точно така. Фъфлене.
Клеър се върна при рецепцията.
— Това говори ли ви нещо?
Жената взе телефона и започна да набира номер.
— Трябва да се обадя на собственика.
Детектив Нортън й отне телефона и го затвори.
— Трябва да ми кажете онова, което знаете.