Погледът на секретарката запрескача от Клеър към Гейби, после към Софи след това обратно. Тя си пое дълбоко дъх.
— Един от инструкторите ни фъфли много. Появи се наскоро. Страничен ефект, струва ми се.
— Страничен ефект на какво?
Секретарката излезе иззад плота и отиде до стената от лявата страна на офиса, при серия снимки на служители. Пресегна се и свали едната от стената.
— Пол Ъпчърч. Работи при нас от близо десет години. Преди около шест месеца започна да надушва несъществуващи неща. Все ми повтаряше, че ухая на бадеми и ванилия. Беше винаги мил. Много сладък. И забавен. След това започна треперенето. Изведнъж се разтрисаше и тръпките изчезваха също толкова бързо. Собственикът го извади от графика и го накара да отиде на лекар. Не можем да рискуваме нещо да се случи с някой от инструкторите ни с хлапе в колата. Той отиде на поредица изследвания, в течение на около седмица. Докторите казаха, че било мозъчен тумор. Не помня конкретно какъв. Пол ни го обясни, но беше прекалено сложно и не съм го запомнила.
Рак, помисли си Клеър.
Застраховка.
Онколог.
Лекарства.
Рентген.
ЯМР.
Хирург.
Болница.
— Къде е сега Пол Ъпчърч?
— Предполагам, у тях. Направиха му три операции, за които знам, може да има и още. Не се е обаждал поне седмица. Даже мислех да намина и да го нагледам, ако не звънне още няколко дни.
— Трябва ми адрес.
— Разбира се, да — секретарката продължаваше да гледа снимката в ръката си. Мъж около трийсетте, усмихнат широко. — Пол не би наранил никого, той е наистина много мил. Ужасно изпитание преживява. Толкова млад, одухотворен и добра душа…
Клеър вече набираше Наш.
110
Пул
Ден четвърти, 15:47 ч.
Пул чу директора да влиза в кабинета си и да затваря вратата зад себе си.
— Ох, дявол да го вземе, имаме проблем — каза той. — Положението е по-лошо, отколкото си мислехме.
С директора беше влязъл и още някой.
Пул се изправи от паянтовия стол зад бюрото, краката му още бяха изтръпнали след полета.
Директор Вайна посочи спътника си.
— Това е капитан Фред Диренцо. Той ръководи охраната на затвора. Капитане, това е Франк Пул, от ФБР. Моля те, кажи му каквото сподели с мен.
Пул се ръкува с капитана. Ръката му беше студена и лепкава. Явно се притесняваше.
На агента не му хареса накъде отива ситуацията.
Никак не му хареса.
Диренцо си прочисти гърлото.
— След като се обади агент Хърлес, стегнахме примката около Уейднър. Не искахме да го плашим, така че планът беше да го оставим да продължи нормално деня си и да го наглеждаме през охранителните камери, докато дойдете тук. Така щяхте да говорите с него и да не му дадем възможност да измисли някаква история, с която да прикрие следите си. Винаги е най-добре към такива случаи да се подхожда с елемент на изненадата, нали?
Пул кимна.
Капитан Диренцо погледна директора и после се обърна към Пул.
— Изплъзнал ни се е. Не сме сигурни как, но някак си се е измъкнал.
— Кога?.
Директорът вдигна и двете си ръце с дланите навън.
— Преди да се развълнувате излишно, пипнахме го. Обадих се на местните полицаи, те го хванаха в апартамента му, недалеч оттук. Спипаха го насред опаковането на багажа. Връщат го насам, надали ще отнеме повече от двайсетина минути или половин час. Моля, продължавай, капитане.
Диренцо кимна.
— Камерите са предназначени да следят затворниците, а не надзирателите, така че има слепи петна на различни места, до който само персоналът има достъп. Уейднър си е свалил униформата в съблекалнята и е излязъл със смяната от три часа, но, както каза директорът, спипахме го. Никъде няма да ходи, това ви го обещавам. Започнахме да проследяваме движението му днес и се опитахме да добием обща представа какво върши. Изглежда, е използвал фалшива съдебна заповед да уреди освобождаването на затворник в 8:00 часа сутринта.
— Кого?
Директорът връчи на Пул папка.
— Не разполагаме с име за нея. Няма идентификация и не е в системата. Просто поредната Джейн Доу, прибрана за дребно хулиганство. Обаче има интересен момент. Вашият детектив, Сам Портър, е идвал да я посети вчера, прекарал е три часа и половина с нея и адвокатката й в една от стаите за разпити. Каза ми, че тя е свързана по някакъв начин с убийствата на У4М в Чикаго.
— Има ли запис?
— Камерите се изключват, когато затворниците имат консултация с адвоката си.