От задната страна се разнесе силно издумкване, което разтърси прозорците. Шокова граната.
Броган изкрещя:
— Вътре сме! Имам тяло на кухненската маса! Жена! Иначе кухнята е чиста!
— Дневната е чиста!
— На стълбите за мазето съм — слизам надолу!
— Говори Еспиноза, на площадката на втория етаж съм! — командирът на отряда шепнеше в радиостанцията. — Банята е чиста. Спалня едно е чиста. Спалня две…
Той млъкна. Наш натика слушалката по-навътре в ухото си.
— Стой! Не мърдай! Не…
Детективът извади пушката от кашона на Амазон и хукна навътре. Стълбите, които водеха към втория етаж, бяха в дъното на дневната. Изкатери ги по две стъпала наведнъж. На малката площадка горе Еспиноза беше прицелил оръжието си към нещо или някого във втората спалня. Друг член на отряда му стоеше зад него с оръжие, насочено към пода.
Наш проследи влизането на Еспиноза в стаята.
Гласът на Броган се разнесе отново в слушалката, вече не крещеше.
— О, по дяволите, що за гадост е това… Исусе… имаме друго тяло тук долу, още едно момиче. Мазето е чисто.
113
Пул
Ден четвърти, 16:06 ч.
Уейднър седеше на метален стол, завинтен за пода зад маса в същото положение. Стрелкаше поглед из стаята и кършеше пръсти, облегнал едната си ръка на масата, а другата — в скута си.
Пул го гледаше през еднопосочния прозорец.
— Той каза ли нещо, когато са го прибрали?
Директорът Вайна поклати глава.
— Не е оказал никаква съпротива, просто се е предал. Имал е готов куфар, малко над две хиляди в брой и автобусен билет за Чикаго. Още десет минути и е щял да се изплъзне.
— Нещо против да поговоря с него?
Директорът сви рамене.
— С мен не иска да говори. Пробвах вече. Чувствай се поканен!.
Капитан Диренцо стоеше отляво на Пул. Той усещаше струящата от него топлина.
— Изцяло е ваш, когато приключа — увери го агентът.
Диренцо изсумтя, но не каза нищо.
Пул отвори металната врата, която разделяше двете помещения, и влезе в стаята за разпити. Затвори след себе си.
Уейднър вдигна поглед и пак се втренчи в ръцете си на масата.
Агентът се настани срещу него.
— Здравей, Винсент. Аз съм специален агент франк Пул от ФБР. Струва ми се, че си изкарал много напрегната сутрин. Защо не започнем, като ми разкажеш коя е Либи Макинли?.
Уейднър спря да потропва с пръсти.
— Адвокат. Сара Уернър. Веднага.
— Несъмнено можеш да поемеш по този път. Предполагам, работил си със системата достатъчно дълго, за да разбираш обаче как ще се разиграе ситуацията, ако го сториш — каза му Пул. — Ако не ми помогнеш, ако намесиш в случая адвокат, и аз не мога да ти помогна. Което ще рече, че ще представим обвиненията както са — съучастие в съдействие и контрабанда, организиране на бягство от затвора, бягство от силите на реда… доста ще лежиш зад решетките. Ако отговориш на няколко въпроса и ми помогнеш, тогава и аз ще ти помогна… — Пул се наведе над масата и към надзирателя. — Искам да сме наясно с едно, Винсент. Не съм дошъл заради теб. За мен си само маша, нищо повече. Нямам причини да те натискам излишно. От другата страна на стъклото обаче са директорът и капитанът ти, които изобщо не са доволни от теб. Оставя ли те с тях, ще те използват да дадат пример на останалите. Ще им бъдеш жертвеното агне. Ако ми помогнеш, ще те взема с мен в Чикаго и ще избегнем цялата работа. Нали натам беше тръгнал? Забрави автобуса. На пистата на „Луис Армстронг“ ме чака самолет.
Уейднър се наведе напред.
— Адвокат. Сара Уернър. Веднага.
— Кажи ми за Ансън Бишъп. Защо му помагаш? Арестантът не отговори.
— Коя беше жената, на която помогна да избяга? Майката на Бишъп ли е?
Тишина.
Пул щеше да прекара следващите два часа в стаята с Уейднър.
114
Наш
Ден четвърти, 16:07 ч.
Наш пристъпи към отворената врата.
Еспиноза беше в малката стая с оръжие, прицелено в мъжа, седнал зад бюро пред прозореца — същия, зад който бяха забелязали движение отвън.
Мъжът ги беше видял да се приближават.
Не опита да избяга.
Просто си седеше с гръб към полицаите и с провесена глава се взираше в бюрото си. И двете му ръце бяха отпуснати върху плота с разперени пръсти.
— Нямам оръжие.
Еспиноза му се нахвърли. Свали чифт белезници от колана си, сграбчи лявата ръка на мъжа и я изви зад гърба му, после и дясната, и ги закопча заедно зад стола. Другият полицай от отряда, Тибидо, не отклони пушката си от мъжа, беше я прицелил право в главата му.