— Има следа от убождане на бедрото. Определено е инжектирана скоро. Предвид първоначалните й показатели, бих предположил пропофол или някакъв друг седатив… Тя е стабилна, което подсказва за фармацевтично предизвикано състояние — от лекарство, не домашна смес. Ако беше в безсъзнание заради травма, показателите й нямаше да са стабилни… — той се обърна към останалите. — Кат, вие с Диас я качете и я закарайте в „Строджър“. Кажете на Майк да дойде в мазето с носилка. Ще извадим другото момиче и тръгваме след вас. Вземете кръв по пътя и съобщете, че искаме пълна токсикологична картина и на двете.
Жената кимна и хвана единия край на носилката, партньорът и — другия, и двамата заедно изкараха спящото момиче от малката кухня.
Наш последва другия парамедик, който хлътна по стълбището в дъното на кухнята в пастта на мрака отдолу, следван от Броган.
115
Дневникът
През следващите три дни си мислех за кинезиката.
И за баща ми.
Мислех и за майка.
И за онова, което докторът ми каза за полицията и лошото място, на което щях да попадна според него.
Слушах плача на момичето. Слушах я да плаче посред нощ.
Затворих се в себе си и запечатах всичко останало.
Риданията й ме изпълваха с топлина, те бяха милувката й, нейната ръка, пресегнала се на разстояние две стаи, все едно бяхме на броени сантиметри един от друг. Представях си я как лежи в собственото си легло, способни да чуе тупкането на сърцето ми и чака да го долови — единственото, което й носи утеха от ужасните мисли, предизвикващи тези ридания.
Предполагам, че всеки ден са идвали да ме водят при доктора, но не помня тези случки. Светът извън ума ми се превърна в тъмнина, в черна яма, в далечна бездна. Както татко ме учеше, потисках времето, плувах в него и се изгубих сред вълните.
116
Наш
Ден четвърти, 17:23 ч.
След повече от час вътре той имаше чувството, че стените на къщата на Ъпчърч го притискат. Обади се на Клеър в болницата.
— Клеър, положението е лошо. Наистина лошо. Бишъп и този тип… — той притисна телефона към ухото си и полека пресече мазето, повторно премина от самоцелната клетка към големия фризер, превърнат във водна цистерна до стълбите, после се върна, като внимателно използваше чистите плочи за стъпване на пода, за да не зацапа улики. Спря вътре в клетката. Криминалистите проверяваха всички повърхности. Наш проследи как един внимателно събира кървава проба от петно повръщано в задния ъгъл.
Стори му се, че Клеър върви и говори едновременно, беше задъхана.
— Имаме идентификация на момичето от горния етаж — Кейти Куигли, Свидетелката на Йехова, която изчезна вчера с момчето, открито в пикапа, Уесли Харцлър. Стабилна е и в реанимация, все още в безсъзнание. Кръвната проба потвърди наличието на пропофол. Смятат да я оставят да спи до края на действието му. Веднага щом се събуди, ще говоря с нея. По тялото си има няколко електрически изгаряния. Изглеждат леки, няма сериозни контузии.
Наш сведе поглед към множеството автомобилни акумулатори, поставени до цистерната. Вече беше разказал на Клеър за тях. Не искаше да мисли за приложението им в момента.
— А Лариса Бийл?
Клеър каза нещо на друг човек и после отново се върна на телефона.
— Тя е в критично състояние. Също е упоена, което обаче е същинска благословия. Вкараха я за операция преди трийсет минути… — Клеър понижи глас. — Накарали са я да глътне стъкло. Има разрези в устата, в гърлото и стомаха. Вътрешностите й са разкъсани. Не искам и да мисля колко е било болезнено.
Наш затвори очи.
— Какво имаме тук, Клеър? Това надминава всичко, което Бишъп е правил преди. Каква е връзката му с Ъпчърч?
— Опитвах се да се свържа с Пул, но телефонът му ме прехвърля на гласова поща. Още откакто узнахме името, Клоз търси нещо, с което да свърже двамата, но засега не намира връзки. Винаги сме смятали Бишъп за самотник. Тази работа е много странна. Смятаме, че са превърнали фризера в нещо като басейн за сензорна депривация.
— В какво?
— Басейн за сензорна депривация. Били са популярни през петдесетте. Солена вода се нагрява точно до 34 градуса, на практика температурата на кожата. Щом попаднеш вътре, сетивата ти изчезват — не виждаш и не чуваш нищо от външната среда. Във вода с телесна температура имаш чувството, че се рееш. Предполага се да те отпускат, дзен щуротия.
Наш сведе поглед към ръждивия метал на спомагателните кабели, захвърлени до цистерната.