Сара спря на паркинга отзад и изключи колата от скорост.
— Сега какво?
— Сега влизаме вътре.
— Как? Закован е отвсякъде.
Портър оглеждаше сградата. Сара беше права. Шперплат прикриваше всички отвори от партера до петия етаж. Петият не беше достъпен, отдавна бяха махнали пожарните стълби. Постройката беше оградена и с телена мрежа. Места като това бяха рай за бандите и бездомниците.
— Както вече посочих, закъсняваме. Пуснете ме да сляза от тази кола.
123
Пул
Ден четвърти, 20:07 ч.
— Сигурен ли си, че тя е там? — Пул беше натрупал опит в засади, повече, отколкото можеше да преброи към момента, но търпението му се беше изчерпало. Хвана се да трополи с пръсти по вратата откъм пътника, докато Диренцо прелистваше омачкана книга.
— Мога да звънна пак — уточни капитанът, — но поне преди петнайсет минути е била в тази задна уличка. Няма друг изход. Имаме движение и жизнени показатели. Там е.
Пул се беше обадил на агент Хърлес два пъти, откакто дойдоха, и той настояваше само да наблюдават, да чакат Бишъп. Портър нямаше да извади жената от затвора само за да я зареже в някакъв двор. Щяха да се върнат да я вземат.
Пул не само смяташе, че колегата му греши, но и започваше да вярва, че Бишъп изобщо не се навърта наоколо. Надушваше нещо гнило в цялата ситуация.
— Какво е нужно, за да се свали някое подобно устройство?
— Нали го обсъдихме още в затвора — не може да стане.
— Всичко може да стане. Хайде да го обсъдим пак.
— Всяко устройство има уникален ключ, който не може да бъде копиран. Ако някой го отреже, виждаме продължително спадане на показателите. Включва се аларма. Ключът за Джейн Доу 2138 е точно където трябва да бъде. И това проверихме.
— Уейднър има ли достъп до ключовете?
— Ключът й е в нас — повтори Диренцо. — Единственият.
Пул се наруга, че не се е сетил по-рано.
— Уейднър знае, че ще проверите ключа — сменил ги е. Разменил го е с някой, който няма да потърсите, така че всичко да си е на мястото. Така бих направил аз.
— Отидеш ли в онази уличка, разкрити сме. Няма връщане назад.
Но Пул вече беше излязъл от колата.
124
Клеър
Ден четвърти, 20:08 ч.
Клеър затвори на Наш.
Той още беше в къщата.
Те с Клоз бяха разгърнали медицинския картон на Ъпчърч на една маса и преглеждаха текста. Откриха препратки към всички, които се намираха в момента в столовата, но не се свърши дотам. Натъкнаха се й на дузина други имена, разпръснати из различни документи. Детектив Нортън накара патрулни коли да обикалят из целия град, да събират упоменатите и да ги връщат в болницата.
— Ето още един — каза Клоз. — Анджелик Уолтимър. Тя е сестра в Спешното долу. Изглежда, Ъпчърч е постъпил преди месец и е бил задържан една нощ.
Клеър кимна на Сю зад гърба си. Бяха привлекли санитарката към общото си начинание. Сю вече беше на телефона и се обади на долния етаж.
— Не ми пука дали е затъкнала огнестрелна рана с показалец, искам я тук горе — изсумтя Клеър и се върна към картона.
— Този тип е имал досега три операции и трите направени тук — заключи Клоз. — Спокойно са могли да му сложат цип на главата. Изрязват тумора, но той пак се появява. Първият е бил с размер на топка за голф… и забележи — пораснал е толкова голям само за няколко седмици.
— Подготвят го за нова операция в момента — промърмори Клеър. — Надявам се негодникът да умре на операционната маса.
— Не съм сигурен как още е жив. Толкова мозък са му изрязали, че може да стане политик.
— Детектив?
Клеър вдигна глава. Д-р Хирш стоеше на прага на отворената врата. Оплешивяващ тип около петдесетте, с малки кръгли очилца и ярколилава вратовръзка.
— Да?
— Кейти Куигли току-що се събуди. Родителите й са при нея.
Клеър погледна Клозовски.
— Върви, аз ще се оправя — каза й той.
Тя се втурна през вратата, с доктора по петите. В асансьора тя попита:
— А новини за Лариса Бийл?
Д-р Хирш почеса брадичката си.
— Още е в операционната. Според мен ще се оправи, но кърпенето на такъв тип наранявания отнема време. Тя е при доктор Крендъл. Феноменален хирург. Знам, че повика специалист да следи гърлото й, конкретно гласните струни. Ако ще има някакви постоянни увреждания, ще са свързани с речевите способности. Твърде рано е да се каже, но скоро ще знаем. Очаквам да останат в операционната поне час.
Вратите на асансьора се отвориха. Те двамата завиха наляво и тръгнаха по коридора.
Кейти Куигли се намираше в самостоятелна стая на втория етаж, с униформен полицай на пост пред вратата. Клеър видя момичето през тясното наблюдателно прозорче на вратата. Седеше и дори ръкомахаше. Майка й и баща й стояха от лявата страна на леглото й. Докторът отвори вратата и пусна детектива в стаята. Кейти и родителите й се обърнаха към нея.