Бащата на момичето пристъпи между Клеър и леглото.
— О, не, тя трябва да почива. Ще даде показания веднага щом си възстанови силите.
Той носеше костюм, но сакото и вратовръзката си беше оставил на един от столовете в ъгъла. Клоз каза, че бил адвокат.
— Всичко е наред, татко. Наред е. Искам да помогна.
Майката на Кейти се пресегна и стисна дъщеря си за ръката.
— Разбира се, миличка, но баща ти е прав.
Клеър усети издигането на барикадата и й се прииска да разбута тези двамата и да премине нататък, но вместо това преброи до пет наум, пое си дъх и се застави да се усмихне.
— Напълно ви разбирам, господин и госпожа Куигли, така е. Обещавам, че няма да ви отнема много време. Винаги е най-добре да действаме, докато спомените са пресни. Д-р Хирш ще наблюдава дъщеря ви. Ако нещо я стресира, ще спрем.
— Дявол да го вземе, татко! Това е важно!
— Кейти! — възмути се майката на момичето.
— Извинявай, мамо — каза то. — Моля те, остави ме да говоря.
Баща й не трепна.
— Държите в ареста чудовището, което е сторило всичко това, нали?
— Смятаме, че са били двама.
— Моля те, татко?
Той затвори очи и поклати глава.
— Добре, но само за минутка.
— Благодаря ви — Клеър пристъпи покрай него и седна отдясно на леглото, срещу майката на Кейти. Извади си мобилния телефон и го сложи върху завивката. Посегна и хвана свободната ръка на Кейти, онази с венозната система в нея.
— Много се радвам, че си в безопасност. Нещо против да запиша разговора ни?
— Не, няма проблем.
— Моля те, разкажи ми всичко, което си спомняш. Започни от началото и карай спокойно. Понякога и най-дребните подробности могат да са особено важни.
Кейти кимна. Сбръчка нос и кихна.
— Бог да те благослови — каза госпожа Куигли.
Клеър подаде на Кейти кърпичка от масичката до леглото.
Момичето попи сълзите в очите си.
125
Пул
Ден четвърти, 20:08 ч.
Пул зави зад ъгъла и от дъното на уличката в него се втренчиха десетина чифта очи с враждебни погледи. Жена на около петдесет с цветни мъниста в сплъстената си посивяла коса отстъпи встрани и притисна гръб към стената на къщата зад себе си. С крак избута картонен кашон към себе си.
Пул вдигна значката си. Тя се обърна и кимна към дъното на уличката.
Беше около два метра широка и към десетина дълга, с големи кашони от двете страни, редуващи се със самоделни палатки, сътворени от всевъзможни материали — от чаршафи до чували за боклук, скрепени с тиксо. Навсякъде смърдеше на урина и развалена храна.
Жената кимна отново.
Пул проследи погледа й.
На около седем метра навътре, до едната стена, имате стар хладилник.
Хората в уличката взеха да се отдръпват от него, разотиваха се във всевъзможни посоки. Трима претичаха покрай него и излязоха навън. Пул чу полицаите да ги сграбчват на тротоара.
Той тръгна към хладилника с ръка на дръжката на пистолета си. Когато се озова непосредствено до него, го ритна.
— Аз съм специален агент Франк Пул, работя за ФБР. Налага се да излезеш оттам!
От отвора в отсрещната страна на уреда се подаде ръка, после и втора.
Пул проследи измъкването на мъж около петдесетте, е мръсна синя риза и джинси.
— Не стреляйте!
Диренцо застана зад агента с извадено оръжие.
— Проклятие.
Бездомникът имаше наблюдателно устройство на глезена.
Пул изтича покрай Диренцо.
— Офисът на Уернър! Бързо!
126
Портър
Ден четвърти, 20:09 ч.
— Отвори багажника! — помоли Портър.
Бяха паркирали досам оградата при задния ъгъл на хотела.
Детективът първи слезе от колата. Заобиколи отзад и си взе якето, както и това на Сара. След топлината на Ню Орлиънс имаше чувството, че се е потопил в кофа с лед. Подаде на адвокатката връхната дреха, след това отвори задната врата и помогна и на пътничката им да се изправи. Наметна своето яке на раменете й.
— Брех какъв кавалер! — възхити се тя.
На Портър не му пукаше дали и е студено или не. Искаше да ограничи допълнително употребата на ръцете й. Макар и с белезници, той не й се доверяваше ни най-малко.
— Как ще влезем вътре?
— О, не се съмнявам, че знаеш как — тя се пъхна през отвор в телената ограда и тръгна през паркинга към задната част на сградата, а Сара Хукна след нея.